Апологетите на яденето на месо често цитират в подкрепа на своите възгледи аргумента, че човек от биологична гледна точка е животно, яденето на други животни действа само по естествен начин и в съответствие със законите на природата. Така че в дивата природа много животни са принудени да изядат своите съседи – оцеляването на някои видове изисква смъртта на други. Тези, които мислят така, забравят една проста истина: месоядните хищници могат да оцелеят само като ядат други животни, тъй като структурата на храносмилателната им система не им оставя друг избор. Човек може и в същото време много успешно да се справи, без да яде плътта на други същества. Едва ли някой ще спори с факта, че днес човекът е един вид „хищник“, най-жестокият и кръвожаден, който някога е съществувал на земята.
Никой не може да се сравни със зверствата му към животните, които той унищожава не само за храна, но и за забавление или печалба. Кой друг от хищниците е виновен за толкова безмилостни убийства и масово изтребление на собствените си събратя, което продължава и до днес, с което могат да се сравнят зверствата на човека по отношение на представителите на човешката раса? В същото време човекът несъмнено се отличава от другите животни със силата на своя ум, вечното желание за самоусъвършенстване, чувство за справедливост и състрадание.
Ние се гордеем със способността си да вземаме етични решения и да поемаме морална отговорност за собствените си действия. Опитвайки се да защитим слабите и беззащитните от насилието и агресията на силните и безмилостните, ние приемаме закони, според които всеки, който умишлено отнеме живота на човек (освен в случаите на самоотбрана и защита на интересите на държавата), трябва да пострада тежко наказание, често свързано с лишаване от живот. В нашето човешко общество ние отхвърляме или искаме да вярваме, че отхвърляме порочния принцип „Силният винаги е прав“. Но когато става въпрос не за човек, а за нашите по-малки братя, особено тези, на чието месо или кожа гледаме или върху чиито организми искаме да извършим смъртоносен експеримент, ние ги експлоатираме и измъчваме с чиста съвест, оправдавайки нашите жестокости с цинична констатация: „Тъй като интелектът на тези създания е по-нисък от нашия и понятието за добро и зло им е чуждо – те са безсилни.
Ако при решаването на въпроса за живота и смъртта, независимо дали човешка или друга, ние се ръководим само от съображения за нивото на интелектуално развитие на индивида, тогава, подобно на нацистите, смело можем да сложим край и на слабоумните стари хора и хора с умствена изостаналост едновременно. В края на краищата трябва да признаете, че много животни са много по-интелигентни, способни на адекватни реакции и пълноценна комуникация с представители на техния свят, отколкото индивид с умствени увреждания, страдащ от пълен идиотизъм. Способността на такъв човек винаги да се придържа към нормите на общоприетия морал и морал също е под въпрос. Можете също така, по аналогия, да се опитате да си представите следния сценарий: някаква извънземна цивилизация, която е на по-високо от човешкото ниво на развитие, нахлула на нашата планета. Би ли било морално оправдано, ако ни убиват и изяждат само на основание, че нашият интелект е по-нисък от техния и те харесват нашето месо?
Както и да е, етично безупречният критерий тук не трябва да бъде рационалността на живо същество, не неговата способност или неспособност да взема етично правилни решения и да прави морални преценки, а способността му да изпитва болка, да страда физически и емоционално. Без съмнение животните са в състояние да изпитат пълноценно страданието – те не са обекти на материалния свят. Животните са в състояние да изпитат горчивината на самотата, да бъдат тъжни, да изпитват страх. Когато нещо се случи с потомството им, душевните им терзания са трудни за описание, а при заплашваща ги опасност те се вкопчват в живота си не по-малко от човек. Приказките за възможността за безболезнено и хуманно умъртвяване на животни са празни приказки. Винаги ще има място за ужаса, който изпитват в кланицата и по време на транспортирането, да не говорим за факта, че жигосването, кастрацията, отрязването на рога и други ужасни неща, извършени от човека в процеса на отглеждане на добитък, няма да отидат никъде.
Нека накрая се запитаме съвсем откровено, готови ли сме, като сме здрави и в разцвета на силите си, кротко да приемем една насилствена смърт с мотива, че това ще стане бързо и безболезнено? Имаме ли изобщо право да отнемаме живота на живи същества, когато това не се изисква от най-висшите цели на обществото и това не се прави от съображения за състрадание и хуманност? Как смеем да провъзгласяваме вродената си любов към справедливостта, когато по прищявка на стомасите си всеки ден хладнокръвно обричаме стотици хиляди беззащитни животни на ужасна смърт, без да изпитваме ни най-малко угризения, без дори да допускаме мисълта, че някой трябва бъди за това. наказани. Замислете се колко тежко е бремето на онази негативна карма, която човечеството продължава да трупа с жестоките си дела, какво незавидно наследство, пълно с насилие и смразяващ ужас оставяме за бъдещето!