Съдържание
От детството съм чувал за древния ексцентричен философ Диоген от Синоп, който „живял в бъчва“. Представих си изсъхнал дървен съд, какъвто видях с баба си на село. И така и не можах да разбера защо един старец (всички философи тогава ми се струваха старци) трябваше да се настани в такъв специфичен съд. Впоследствие се оказа, че цевта е глинена и доста голяма, но това не намали недоумението ми. Порасна още повече, когато разбрах как живее този странен човек.
Враговете го наричаха „куче” (на гръцки – „кинос”, откъдето идва и думата „цинизъм”) заради безсрамния му начин на живот и постоянните саркастични забележки, които не пестеше дори за близки приятели. На бял свят той се скиташе със запален фенер и каза, че търси човек. Той изхвърли чашата и купата, когато видя момче да пие от шепа и да яде от дупка в трохите хляб, заявявайки: детето ме надмина в простотата на живота. Диоген осмива високото раждане, нарича богатството „украса на покварата“ и казва, че бедността е единственият път към хармонията и природата. Едва много години по-късно осъзнах, че същността на неговата философия не е в умишлените ексцентричности и възхвалата на бедността, а в желанието за свобода. Парадоксът обаче е, че такава свобода се постига с цената на отказ от всички привързаности, ползите от културата и наслада от живота. И се превръща в ново робство. Циникът (в гръцкото произношение – „циник”) живее така, сякаш се страхува от пораждащите желания блага на цивилизацията и бяга от тях, вместо свободно и рационално да се разпорежда с тях.
Неговите дати
- ДОБРЕ. 413 г. пр. н. е.: Диоген е роден в Синопа (тогава гръцка колония); баща му е бил чейнджър. Според легендата Делфийският оракул му предсказал съдбата на фалшификатор. Диоген е изгонен от Синоп – уж за фалшифициране на сплави, използвани за направата на монети. В Атина той става последовател на Антистен, ученик на Сократ и основател на философската школа на циниците, проси, „живее в бъчва“. Съвременникът на Диоген Платон го нарича „лудият Сократ“.
- Между 360 и 340 г. пр. н. е.: Диоген се скита, проповядвайки своята философия, след което е заловен от разбойници, които го продават в робство на остров Крит. Философът става духовен „господар“ на своя господар Ксениад, учи синовете си. Между другото, той се справи толкова добре със задълженията си, че Ксениадес каза: „Мил гений се настани в къщата ми“.
- Между 327 и 321 г. пр. н. е.: Диоген умира, според някои източници, в Атина от тиф.
Пет ключа към разбирането
Живейте това, в което вярвате
Философията не е игра на ума, а начин на живот в пълния смисъл на думата, вярвал Диоген. Храна, облекло, жилище, ежедневни дейности, пари, взаимоотношения с власти и други хора – всичко това трябва да бъде подчинено на вашите вярвания, ако не искате да пропилявате живота си. Това желание – да живееш както мислиш – е общо за всички философски школи от древността, но сред циниците е изразено най-радикално. За Диоген и неговите последователи това означаваше преди всичко отхвърляне на социалните конвенции и изисквания на обществото.
следвай природата
Основното нещо, твърди Диоген, е да живееш в хармония със собствената си природа. Това, което цивилизацията изисква от човека, е изкуствено, противно на неговата природа и следователно философът циник трябва да пренебрегне всякакви условности на социалния живот. Работата, собствеността, религията, целомъдрието, етикетът само усложняват съществуването, отвличат вниманието от основното. Когато веднъж, при Диоген, те възхваляваха някакъв философ, който живееше в двора на Александър Велики и като любим, вечеряше с него, Диоген само съчувства: „За съжаление, той яде, когато му е угодно на Александър.
Практикувайте в най-лошия си случай
През летните горещини Диоген седеше на слънце или се търкаляше по горещ пясък, през зимата прегръщаше статуи, покрити със сняг. Научи се да понася глад и жажда, умишлено се наранява, опитвайки се да ги преодолее. Това не беше мазохизъм, философът просто искаше да бъде готов за всяка изненада. Вярваше, че като свикне с най-лошото, вече няма да страда, когато се случи най-лошото. Той се стреми да се кали не само физически, но и духовно. Един ден Диоген, който често се случваше да проси, започна да проси… от каменна статуя. Когато го попитали защо прави това, той отговори: „Свикнах да ме отхвърлят“.
провокира всички
В умението на публичната провокация Диоген не знаеше равен. Презирайки авторитета, законите и социалните признаци на престиж, той отхвърли всякакви авторитети, включително религиозни: неведнъж му се е случвало да подходящи подаръци, дарени на боговете в храмовете. Науката и изкуството не са необходими, защото основните добродетели са достойнството и силата. Сключването на брак също не е необходимо: жените и децата трябва да са често срещани, а кръвосмешението не трябва да тревожи никого. Можете да изпратите естествените си нужди пред всички – в края на краищата другите животни не се срамуват от това! Такава според Диоген е цената на пълната и истинска свобода.
Отблъснете от варварството
Къде е границата на страстното желание на човек да се върне обратно към природата си? В своето изобличение на цивилизацията Диоген стига до крайност. Но радикализмът е опасен: такъв стремеж към „естествен”, чети – животински начин на живот води до варварство, пълно отричане на закона и в резултат на това до антихуманизъм. Диоген ни учи „напротив“: в края на краищата, на обществото с неговите норми на човешко съжителство дължим нашата човечност. Отричайки културата, той доказва нейната необходимост.