Представяме ви рецензия на Уил Тътъл, д-р, Диетата за световен мир. . Това е история за това как човечеството е започнало да експлоатира животните и как терминологията на експлоатацията е станала дълбоко вкоренена в езиковата ни практика.
Около книгата на Уил Тътъл „Диета за световен мир“ започнаха да се формират цели групи за разбиране на философията на вегетарианството. Последователите на автора на книгата организират часове за задълбочено изучаване на творчеството му. Те се опитват да предадат знания за това как практиката на насилие над животни и прикриването на това насилие е пряко свързана с нашите болести, войни и намаляване на общото интелектуално ниво. Сесиите за изучаване на книги обсъждат нишките, които свързват нашата култура, нашата храна и многото проблеми, които тормозят нашето общество.
Накратко за автора
Д-р Уил Тътъл, както повечето от нас, започва живота си и прекарва много години, хранейки се с животински продукти. След като завършват колеж, той и брат му тръгват на кратко пътешествие – да опознаят света, себе си и смисъла на своето съществуване. Почти без пари, пеша, само с малки раници на гърба, те вървяха безцелно.
По време на пътуването Уил все повече осъзнава идеята, че човек е нещо повече от просто тяло със своите инстинкти, родено на определено място и време, което е предопределено да умре след определено време. Вътрешният му глас му каза: човек е преди всичко дух, духовна сила, наличие на скрита сила, наречена любов. Уил също смяташе, че тази скрита сила присъства в животните. Че животните имат всичко, както и хората – имат чувства, има смисъл в живота и животът им е толкова скъп, колкото и на всеки човек. Животните могат да се радват, да изпитват болка и да страдат.
Осъзнаването на тези факти накара Уил да се замисли: има ли право да убива животни или да използва услугите на други за това – за да изяде животно?
Веднъж, според самия Татъл, по време на пътуването той и брат му са изчерпали всички провизии - и двамата вече са били много гладни. Наблизо имаше река. Уил направи мрежа, хвана няколко риби, уби ги и той и брат му ги изядоха заедно.
След това Уил дълго време не можеше да се отърве от тежестта в душата си, въпреки че преди това доста често лови риба, яде риба - и в същото време не изпитваше никакви угризения. Този път неудобството от стореното не напускаше душата му, сякаш тя не можеше да се примири с насилието, което е извършил над живите същества. След този инцидент той никога не е хващал или ял риба.
В главата на Уил влезе мисълта: трябва да има друг начин на живот и хранене – различен от този, на който е свикнал от детството! Тогава се случи нещо, което обикновено се нарича "съдба": по пътя си, в щата Тенеси, те срещнаха селище от вегетарианци. В тази община не носели кожени изделия, не ядели месо, мляко, яйца – от състрадание към животните. На територията на това селище се е намирала първата ферма за соево мляко в САЩ – от нея са се произвеждали тофу, соев сладолед и други соеви продукти.
По това време Уил Татъл все още не беше вегетарианец, но, като беше сред тях, подлагайки се на вътрешна критика на собствения си начин на хранене, той реагира с голям интерес на новата храна, която не съдържаше животински компоненти. След като живял в селището няколко седмици, той забелязал, че хората там изглеждат здрави и пълни със сила, че липсата на животинска храна в диетата им не само не подкопава здравето им, но дори им добавя жизненост.
За Уил това беше много убедителен аргумент в полза на правилността и естествеността на такъв начин на живот. Той реши да стане същият и спря да яде животински продукти. След няколко години той напълно се отказа от мляко, яйца и други странични животински продукти.
Д-р Татъл смята, че е имал необичаен късмет в живота, че е срещнал вегетарианци, когато е бил съвсем малък. Така съвсем случайно научава, че е възможно различно мислене и хранене.
Оттогава са изминали повече от 20 години и през цялото това време Тътъл изучава връзката между месоядството на човечеството и социалния световен ред, който е далеч от идеалния и в който трябва да живеем. Проследява връзката на храненето с животни с нашите болести, насилието, експлоатацията на по-слабите.
Подобно на по-голямата част от хората, Тътъл е роден и израснал в общество, което учи, че е добре и правилно да се ядат животни; нормално е да произвеждат животни, да ограничават свободата им, да ги държат на тясно, да ги кастрират, дажигосват, да режат части от тялото им, да им крадат децата, да отнемат от майките млякото, предназначено за децата им.
Нашето общество ни е казвало и ни казва, че имаме право на това, че Бог ни е дал това право и че трябва да го използваме, за да останем здрави и силни. Че няма нищо особено в това. Че не е нужно да мислите за това, че те са просто животни, че Бог ги е поставил на Земята за това, за да можем да ги изядем…
Както казва самият д-р Тътъл, той не можеше да спре да мисли за това. В средата на 80-те години той пътува до Корея и прекарва няколко месеца в манастир сред будистки дзен монаси. След като е прекарал дълго време в общество, което е практикувало вегетарианство в продължение на няколко века, Уил Тътъл усеща за себе си, че прекарването на много часове на ден в тишина и неподвижност изостря чувството за взаимовръзка с други живи същества, прави възможно по-острото усещане на техните болка. Той се опита да разбере същността на връзката между животните и човека на Земята. Месеци медитация помогнаха на Уил да се откъсне от начина на мислене, наложен му от обществото, където на животните се гледа просто като на стока, като обекти, които са предназначени да бъдат експлоатирани и подчинени на волята на човека.
Резюме на диетата за световен мир
Уил Тътъл говори много за значението на храната в живота ни, как диетата ни влияе на взаимоотношенията – не само с хората около нас, но и с околните животни.
Основната причина за съществуването на повечето глобални проблеми на човечеството е нашият утвърден от векове манталитет. Този манталитет се основава на откъсването от природата, на оправдаването на експлоатацията на животни и на постоянното отричане, че причиняваме болка и страдание на животните. Подобен манталитет сякаш ни оправдава: сякаш всички варварски действия, извършени по отношение на животните, нямат последствия за нас. Сякаш това е наше право.
Произвеждайки собственоръчно или косвено насилие над животни, ние нанасяме преди всичко дълбока морална вреда на самите себе си – собственото си съзнание. Ние създаваме касти, определяйки за себе си една привилегирована група – това сме ние, хората, и друга група, незначителна и недостойна за състрадание – това са животните.
След като сме направили такова разграничение, започваме автоматично да го прехвърляме в други области. И сега вече се извършва разделението между хората: по етнос, религия, финансова стабилност, гражданство…
Първата стъпка, която предприемаме, отдалечавайки се от страданието на животните, ни позволява лесно да направим втората стъпка: да се отдалечим от факта, че причиняваме болка на другите хора, отделяйки ги от себе си, оправдавайки липсата на съчувствие и разбиране на нашите част.
Манталитетът на експлоатация, потискане и изключване се корени в начина ни на хранене. Консуматорското ни и жестоко отношение към съзнателните същества, които наричаме животни, трови и отношението ни към другите хора.
Тази духовна способност да бъдем в състояние на откъснатост и отричане постоянно се развива и поддържа от нас самите. В края на краищата ние ядем животни всеки ден, тренирайки чувство за неучастие в несправедливостта, която се случва наоколо.
По време на изследванията си за своята докторска степен по философия и докато преподава в колежа, Уил Тътъл е работил върху множество научни трудове по философия, социология, психология, антропология, религия и педагогика. Той с изненада отбеляза, че никой известен автор не е предположил, че причината за проблемите на нашия свят може да бъде жестокостта и насилието срещу животните, които ядем. Изненадващо, нито един от авторите не се замисли задълбочено по този въпрос.
Но ако се замислите: какво заема по-голямо място в живота на човек от една толкова проста нужда – от храна? Не сме ли ние същността на това, което ядем? Естеството на нашата храна е най-голямото табу в човешкото общество, най-вероятно защото не искаме да помрачаваме настроението си с угризения. Всеки човек трябва да яде, независимо кой е той. Всеки минувач иска да яде, независимо дали е президентът или папата – всички трябва да ядат, за да живеят.
Всяко общество признава изключителното значение на храната в живота. Следователно центърът на всяко празнично събитие, като правило, е празник. Храненето, процесът на хранене винаги е бил таен акт.
Процесът на хранене представлява нашата най-дълбока и най-интимна връзка с процеса на съществуване. Чрез него тялото ни асимилира растенията и животните на нашата планета и те се превръщат в клетките на собственото ни тяло, енергията, която ни позволява да танцуваме, слушаме, говорим, чувстваме и мислим. Актът на хранене е акт на енергийна трансформация и ние интуитивно осъзнаваме, че процесът на хранене е тайно действие за нашето тяло.
Храната е изключително важен аспект от живота ни не само по отношение на физическото оцеляване, но и по отношение на психологически, духовни, културни и символични аспекти.
Уил Татъл си спомня как веднъж наблюдавал патица с патета на езерото. Майката научи своите пиленца как да намират храна и как да ядат. И разбра, че същото се случва и с хората. Как да се храним – това е най-важното нещо, на което майката и бащата, които и да са те, трябва да научат преди всичко децата си.
Нашите родители са ни учили как да ядем и какво да ядем. И, разбира се, ние дълбоко ценим това знание и не ни харесва, когато някой поставя под съмнение това, на което са ни научили нашата майка и нашата национална култура. От инстинктивна нужда да оцелеем ние приемаме това, на което майка ни ни е научила. Само като направим промени в себе си, на най-дълбоко ниво, можем да се освободим от веригите на насилието и депресията – всички онези явления, които причиняват толкова много страдания на човечеството.
Нашата храна изисква систематична експлоатация и убиване на животни, а това изисква от нас да приемем определен начин на мислене. Този начин на мислене е невидимата сила, която генерира насилие в нашия свят.
Всичко това се разбира още в древността. Питагорейците в древна Гърция, Гаутам Буда, Махавира в Индия – те разбират това и го учат на други. Много мислители през последните 2-2 хиляди години подчертават, че не трябва да ядем животни, не трябва да им причиняваме страдание.
И въпреки това отказваме да го чуем. Освен това успяхме да скрием тези учения и да предотвратим разпространението им. Уил Тътъл цитира Питагор: „Докато хората убиват животни, те ще продължават да се убиват един друг. Тези, които сеят семената на убийството и болката, не могат да пожънат плодовете на радостта и любовта.” Но искаха ли ни да научим ТАЗИ питагорова теорема в училище?
Основателите на най-разпространените религии в света навремето подчертават важността на състраданието към всички живи същества. И вече някъде след 30-50 години тези части от техните учения, като правило, бяха премахнати от масово разпространение, те започнаха да мълчат за тях. Понякога минаваха няколко века, но всички тези пророчества имаха един изход: те бяха забравени, не бяха споменати никъде.
Тази защита има много сериозна причина: в края на краищата чувството на състрадание, дадено ни от природата, ще се бунтува срещу затварянето и убиването на животни за храна. Трябва да убием огромни области от нашата чувствителност, за да убием – както поотделно, така и като общество като цяло. Този процес на умъртвяване на чувствата, за съжаление, води до намаляване на нашето интелектуално ниво. Нашият ум, нашето мислене е по същество способността да проследяваме връзки. Всички живи същества имат мислене и това помага за взаимодействие с други живи системи.
По този начин ние, човешкото общество като система, имаме определен вид мислене, което ни позволява да взаимодействаме помежду си, с нашата среда, общество и самата Земя. Всички живи същества имат мислене: птиците имат мислене, кравите имат мислене – всеки вид живи същества има уникален вид мислене, което му помага да съществува сред други видове и среди, да живее, расте, да създава потомство и да се радва на съществуването си на земята.
Животът е празник и колкото по-дълбоко се вглеждаме в себе си, толкова по-ясно забелязваме свещения празник на живота около нас. А фактът, че не можем да забележим и оценим този празник около нас, е резултат от ограниченията, поставени ни от нашата култура и общество.
Блокирали сме способността си да осъзнаем, че нашата истинска природа е радостта, хармонията и желанието да творим. Защото ние по същество сме проява на безкрайна любов, която е източникът на нашия живот и живота на всички живи същества.
Идеята, че животът е предназначен да бъде празник на творчеството и радостта във Вселената, е доста неудобна за много от нас. Не обичаме да мислим, че животните, които ядем, са създадени, за да празнуват живот, изпълнен с радост и смисъл. Искаме да кажем, че животът им няма смисъл сам по себе си, има само един смисъл: да стане наша храна.
На кравите приписваме качества на тесногръдие и мудност, на прасетата – на безгрижие и алчност, на кокошките – истерия и глупост, рибата за нас е просто хладнокръвен обект за готвене. Всички тези концепции сме установили за себе си. Ние си ги представяме като предмети, лишени от всякакво достойнство, красота или цел в живота. И притъпява чувствителността ни към средата на живот.
Тъй като не им позволяваме да бъдат щастливи, собственото ни щастие също е притъпено. Били сме научени да създаваме категории в умовете си и да поставяме съзнателните същества в различни категории. Когато освободим мисленето си и спрем да ги ядем, значително ще освободим съзнанието си.
Много по-лесно ще променим отношението си към животните, когато спрем да ги ядем. Поне така смятат Уил Тътъл и последователите му.
За съжаление, книгата на лекаря все още не е преведена на руски, предлагаме ви да я прочетете на английски.