Оптимизмът сега е в тенденция – насърчаваме ни „да гледаме на живота с усмивка“ и „да търсим доброто във всичко“. Толкова ли е полезно, казва психотерапевтът Уитни Гудман.
Мислите могат да променят живота. Вярата в най-доброто помага да се стремим към повече и да не губим надежда. Проучванията показват, че оптимистите изпитват по-малко стрес всеки ден и са по-малко склонни към депресия. Освен това те се чувстват по-добре от тези, които виждат живота в тъмни цветове.
Но наистина ли оптимизмът е ключът към щастлив живот без проблеми?
Общоприето е, че позитивът е панацея за всякакви проблеми. Дори пациентите с рак се съветват да гледат на света с оптимизъм, като се аргументира, че това е изключително важна, ако не и незаменима част от успешното лечение. Всъщност не е така. Оптимизмът не гарантира, че ще живеем щастливо до края на живота си. Положителните мисли могат да повлияят на здравето, но това не е единственият важен фактор, а способността да виждате доброто във всичко не е спасение от неприятни ситуации: само улеснява преживяването им.
Какво се случва, когато позитивността изведнъж спре да работи и се сблъскаме с проблеми? Когато другите ни съветват да гледаме на всичко по-лесно, но изглежда невъзможно?
Тези съвети ни карат да се чудим защо не успяваме: защо не можем да гледаме на света по различен начин, да оценяваме повече това, което правят за нас, да се усмихваме по-често. Изглежда, че всички наоколо знаят тайната, в която са забравили да ни посветим, и следователно нищо не работи. Започваме да се чувстваме изолирани, сами и неразбрани, пише Уитни Гудман.
Ако откажем на любимите хора правото да изразяват истинските си чувства, оптимизмът става токсичен.
Не оставяйки място за истински емоции зад позитивния поглед към света, ние се забиваме в капан. Ако няма възможност да живеете чрез емоциите, тогава няма личностно израстване и без това всяко положително е само преструвка.
Ако откажем на себе си и на близките си правото да изразяваме истински чувства, оптимизмът става токсичен. Казваме: „Погледнете го от другата страна – може да е по-лошо“, надявайки се, че събеседникът ще се почувства по-добре от такава подкрепа. Имаме добри намерения. И може би истината може да бъде много по-лоша. Но подобни изявления обезценяват чувствата на човек и го лишават от правото на отрицателни емоции.
Има много ползи от позитивното мислене, но понякога е по-добре да гледаме на света през розови очила. Тогава ще можем да виждаме и добро, и лошо в случващото се, което означава, че можем да преодолеем ситуацията и да я изживеем.
В обществото на човек, който се чувства зле, често ни е трудно. Още по-трудно е да не се опитваш да правиш нищо. Чувстваме се безпомощни и искаме да оправим нещата. Тази безпомощност ни кара да говорим баналности, които дразнят всички, например:
- «Погледни го от другата страна»;
- „Хората се влошават, а вие се оплаквате“;
- „Усмихни се, всичко е наред“;
- "Просто гледайте на света по-позитивно."
Може да ни се струва, че тези фрази по някакъв начин ще помогнат, но това едва ли е така. Ако бяхме на мястото на събеседника, ние самите със сигурност щяхме да изпитаме раздразнение. И въпреки това повтаряме тези банални думи отново и отново.
Трудно е просто да гледаш колко лош е любим човек. И все пак, просто да бъдеш там е най-доброто нещо, което можеш да направиш за него и за себе си. Признайте, че случващото се може да бъде проблем. Може би по-късно това ще бъде полезно преживяване, но сега боли.
Опитайте се да не отказвате на себе си и на събеседника си правото на негативни емоции. Най-доброто, което можете да направите за друг, е да слушате и да проявите разбиране. Ето някои думи, които могат да помогнат:
- „Кажи ми как се чувстваш сега“;
- "Разбирам";
- «Кажи ми, слушам те внимателно»;
- «Представям си какво е»;
- „Разбирам, че това е много трудно за вас“;
- "Искам да помогна";
- "Вярвам ти".
Повторете думите на събеседника си, за да покажете, че слушате. Използвайте езика на тялото, за да покажете интерес: погледнете внимателно събеседника, придвижете се към него, когато говори. Говорете по-малко и слушайте повече.
Поуката от ситуацията може да бъде научена само след приемане и преживяване на емоциите. Едва след това идва времето за положителна нагласа.
И песимистите, и оптимистите се нуждаят от време, за да се справят с трудната ситуация и да оцелеят в случващото се.
Много често тези, които гледат на света позитивно, могат да намерят смисъл дори в трудни и неприятни ситуации. Могат да ги приемат, без да обвиняват себе си или близките. Гъвкавостта на мисленето е отличителен белег на такива хора.
Песимистите често обвиняват себе си и близките, когато се случи нещо лошо. Те са сурови критици, често им е трудно да признаят дори обективните си постижения. Но както песимистите, така и оптимистите се нуждаят от време, за да се справят с трудната ситуация и да оцелеят в случващото се.
Опитайте се да запомните следното:
- Всичко е наред, ако не можете да се влюбите в себе си веднага.
- Нормално е, ако не излезеш да гледаш на света по-позитивно.
- Добре е да отделите време, за да си простите и да се справите с травмиращата ситуация.
- Всичко е наред, ако смятате, че сега няма да стане по-добре.
- Нормално е, ако смятате, че това, което се случва, е една голяма несправедливост.
- Да обичаш себе си не е еднократен процес, може да отнеме време.
- Само защото мислите, че всичко е лошо сега, това не означава, че винаги ще бъде така.
- Някои неща просто се случват. Няма нищо лошо в това да изпитвате негативни емоции. Не е нужно да се чувствате добре през цялото време.
Да гледаш на света с оптимизъм, разбира се, е прекрасно. Но не лишавайте себе си и близките си от правото на негативни емоции. Истинската, а не токсична позитивност е начин да се справяме и да се учим от несгоди, вместо да ги игнорираме и да обезценим болката, която изпитваме в трудни ситуации.
За автора: Уитни Гудман е психотерапевт, специалист по семейство и брак.