Участваха повече от 50 души на възраст над 000 години, живели във Великобритания между 30 и 1994 г. Изследователите събират данни за тези хора, включително колко бързо смятат, че вървят, и след това анализират здравните им резултати (след някои контролни мерки, за да се уверят, че резултатите не се дължат на лошо здраве или някакви навици). като пушене и упражнения).
Оказа се, че всяко темпо на ходене над средното постепенно намалява риска от смърт поради сърдечно-съдови заболявания, като сърдечни заболявания или инсулт. В сравнение с бавноходците, хората със средно темпо на ходене са имали 20% по-нисък риск от ранна смърт поради каквато и да е причина и 24% по-нисък риск от смърт от сърдечно-съдови заболявания или инсулт.
Тези, които съобщават, че вървят с бързо темпо, са имали 24% по-нисък риск от ранна смърт поради каквато и да е причина и 21% по-нисък риск от смърт от сърдечно-съдови заболявания.
Установено е също, че благоприятните ефекти от бързото темпо на ходене са по-изразени при по-възрастните възрастови групи. Например, хората на възраст 60 и повече години, които вървят със средно темпо, имат 46% по-нисък риск от смърт от сърдечно-съдови заболявания, докато тези, които вървят бързо, имат 53% по-нисък риск. В сравнение с бавноходците, бързоходците на възраст 45-59 години имат 36% по-нисък риск от ранна смърт поради каквато и да е причина.
Всички тези резултати предполагат, че ходенето с умерено или бързо темпо може да бъде от полза за дългосрочното здраве и дълголетие в сравнение с бавното ходене, особено за възрастни хора.
Но също така трябва да вземете предвид, че това изследване е наблюдателно и е невъзможно напълно да се контролират всички фактори и да се докаже, че ходенето е имало толкова благоприятен ефект върху здравето. Например, може да се окаже, че някои хора съобщават за бавно темпо на ходене поради известно лошо здраве и са изложени на по-голям риск от ранна смърт поради същата причина.
За да сведат до минимум вероятността от тази обратна причинно-следствена връзка, изследователите са изключили всички, които са имали сърдечно-съдови заболявания и са претърпели инсулт или рак в началото, както и тези, които са починали през първите две години от проследяването.
Друг важен момент е, че участниците в проучването сами съобщават за обичайното си темпо, което означава, че те описват своето възприемано темпо. Няма определени стандарти за това какво означава „бавно“, „средно“ или „бързо“ ходене по отношение на скоростта. Това, което се възприема като „бързо“ темпо на ходене от заседнал и тътрещ се 70-годишен, ще бъде много различно от възприятието на 45-годишен, който се движи много и се поддържа във форма.
В тази връзка резултатите могат да се тълкуват като отразяващи интензивността на ходене спрямо физическите способности на индивида. Тоест, колкото по-забележима е физическата активност при ходене, толкова по-добре ще се отрази на здравето.
За средното относително здраво население на средна възраст скоростта на ходене от 6 до 7,5 km/h ще бъде бърза и след известно време на поддържане на това темпо повечето хора ще започнат да се чувстват леко задъхани. Ходенето със 100 стъпки в минута се счита за приблизително еквивалентно на физическа активност с умерена интензивност.
Известно е, че ходенето е страхотна дейност за поддържане на здравето, достъпна за повечето хора от всички възрасти. Резултатите от проучването потвърждават, че преминаването към темпо, което предизвиква нашата физиология и прави ходенето по-скоро като тренировка, е добра идея.
В допълнение към дългосрочните ползи за здравето, по-бързото темпо на ходене ни позволява да стигнем по-бързо до дестинацията си и освобождава време за други неща, които могат да направят деня ни по-пълноценен, като прекарване на време с любими хора или четене на хубава книга.