Въпреки всичко по-горе, има ситуации в живота, в които трябва да се примирите с яденето на месо. Местните жители на Далечния север, като ескимосите или местните жители на Лапландия, нямат реална алтернатива на лова и риболова за оцеляване и хармонично съжителство с уникалното си местообитание.
Това, което ги пази (или поне онези, които и до днес свято спазват традициите на предците си) от незавидната участ на обикновените рибари или ловци, е фактът, че те възприемат лова и риболова като някакъв свещен ритуал. Тъй като те не се дистанцират, ограждайки се от обекта на своя лов с чувство за собствено превъзходство и всемогъщество, можем да кажем, че тяхната самоидентификация с тези животни и риби, които ловуват, се основава на дълбоко благоговение и смирение пред онази единствена одухотворена сила, която вдъхва живот на всички същества без изключение, прониквайки и обединявайки ги.