Как повечето от нас говорят за стрес или травматични преживявания – на приятели, любими хора или професионалисти? По правило от първо лице: „Спомням си как беше…“, „В този момент почувствах (а)…“, „Никога няма да забравя…“. Но се оказва, че изборът на местоимение при описване на случилото се може значително да повлияе на хода на терапията. Арт терапевтът Кати Малчиоди споделя най-новите изследвания в тази област.
Може би най-добрата стратегия за намаляване на стреса е да говорите, пишете и изразявате себе си чрез изкуство в перспектива, която не е от първо лице. Във всеки случай психологът и арт терапевт Кати Малчиоди смята, че изборът на местоимението, което използваме във вътрешни монолози, може значително да повлияе на психологическото състояние. Нейното мнение е подкрепено от научни доказателства, които предоставят на терапевтите важна информация за работа с клиенти чрез текст и изкуство.
Оказва се, че разговорът със себе си от „откъсната“ позиция подобрява емоционалната регулация. Защо се случва това?
"Аз или ти"?
Говоренето от първо лице включва използването на местоименията «аз», «аз», «моят», «аз». Експертите съветват да ги замените с „ти“, „той (а)“ или дори със собственото си име.
Малкиоди дава пример за положителен вътрешен разговор, който води в главата си преди представление, за да намали сценичната треска: „Продължавай, Кати, ще успееш. Вие сте млад!" Тази техника отдавна е известна на спортисти и политици - използва се за повишаване на производителността и укрепване на самочувствието. Вариациите на този тип вътрешен монолог могат да бъдат ефективни в други ситуации, особено тези, включващи болезнени спомени или тревожни събития.
Спазвайки дистанцията си
Две скорошни проучвания показват как тази проста стратегия може да помогне за саморегулиране и намаляване на стреса. Първият експеримент, проведен в Мичиганския щатски университет, доказа, че отказът да се използват местоименията «аз», «моят» и други подобни често води до факта, че хората започват да се възприемат сякаш отвън - подобно на възприемането на другите .
Това им помага да се отделят от неприятните преживявания, да създадат известна психологическа дистанция, в резултат на което емоциите утихват, във всеки случай това се потвърждава от технологията за сканиране на мозъка, включена в изследването.
Разсъжденията за себе си в трето лице е достъпен начин да работите със собствените си емоции
Друг експеримент е проведен в лабораторията за емоции и самоконтрол в Университета на Мичиган. Използвайки функционална магнитно-резонансна томография, изследователите изследват разликите в мозъчната активност при участниците, които разсъждават върху опита си. Субектите, които избягваха фрази от първо лице, имаха по-малко активна област на мозъка, свързана с неприятни спомени, което показва по-добра емоционална регулация.
Така и двете изследователски групи стигнаха до заключението, че говоренето за себе си в трето лице е достъпен начин за работа със собствените си емоции.
Използване в арт терапията
Кати Малкиоди задава въпроса: как това може да се използва на практика, например в арт терапията? „Преминаването от собствен разказ към разказ от трето лице позволява както на децата, така и на възрастните да се справят по-безопасно с неприятните спомени“, споделя тя. — Например, мога да помоля дете да ми покаже безпокойството си чрез рисунка или глинена скулптура. Тогава питам: Ако тази тревожност можеше да говори, какво би казала? Насърчавам детето да се държи на безопасно разстояние от преживяването и да избягва „аз“ съобщенията.
По същия начин мога да помоля възрастен да напише петте думи, които идват на ум след завършване на рисунка или изразяване чрез движение. След това тези пет думи той може да използва, за да състави стихотворение или история, която описва преживяването му в трето лице.
Методът не е за всеки
Авторът подчертава, че подобен разказ за преживяното не винаги е най-ефективната стратегия за постигане на терапевтичните цели. Когато говорим за себе си от първо лице, често ни е по-лесно да присвоим определени преживявания, възприятия или чувства, а това води до по-бърз и осезаем напредък в работата с психолог.
Но когато целта на сесията е да подкрепи клиента и да му помогне да се справи с емоциите, произтичащи от стрес, травматични спомени, загуба или други проблеми, избягването на „аз“ изявления е добра стратегия, поне в краткосрочен план.
„Специалистите ще трябва да се задълбочат в това какъв тип комуникация е най-добре използван за възстановяване, емоционално здраве и цялостно благополучие на пациентите“, заключава психологът.
За автора: Кати Малчиоди е психолог, арт терапевт и автор на арт терапия.