Всеки от нас периодично става неволен свидетел на чужди конфликти. Мнозина от самото детство наблюдават кавгите на родителите си, без да могат да се намесят. Пораствайки, виждаме приятели, колеги или просто случайни минувачи да се карат. Така че струва ли си да се опитвате да помирите близките? И можем ли да помогнем на непознати да се справят с гнева си?
„Не се забърквай в делата на други хора“ – чуваме от детството, но понякога може да е трудно да устоиш на желанието да се намесиш в конфликта на някой друг. Струва ни се, че сме обективни и безпристрастни, че имаме отлични дипломатически умения и сме способни за няколко минути да разрешим дълбоките противоречия, които пречат на спорещите да намерят компромис.
На практика обаче тази практика почти никога не води до добър резултат. Психологът и медиатор Ирина Гурова съветва да не действате като миротворец в кавги между близки и непознати.
Според нея за разрешаването на конфликта е необходим наистина безпристрастен човек с професионални умения и подходящо образование. Става дума за специалист-посредник (от лат. mediator — «посредник»).
Основните принципи на работа на медиатора:
- безпристрастност и неутралност;
- конфиденциалност;
- доброволно съгласие на страните;
- прозрачност на процедурата;
- взаимно уважение;
- равнопоставеност на страните.
АКО СВЪРЗАНИ ХОРА се карат
Психологът настоява: не е възможно, дори ако наистина искате, да регулирате конфликтите на родители, роднини или приятели. Последиците могат да бъдат непредвидими. Често се случва човек, който се е опитал да помири близките, сам да бъде въвлечен в спор или тези, които са в конфликт, се обединяват срещу него.
Защо да не се намесваме?
- Никога няма да можем да вземем предвид всички нюанси на отношенията между двете страни, колкото и добри да имаме с тях. Връзката между двама души винаги е уникална.
- Трудно е да останеш неутрален в ситуация, в която близките бързо се превръщат в агресивни хора, които искат най-лошото един за друг.
Според медиатора най-добрият начин да прекратите конфликта на близките е да не се опитвате да го разрешите, а да се предпазите от негативизъм. Ако, например, съпрузите се скараха в приятелска компания, има смисъл да ги помолите да напуснат помещението, за да уредят нещата.
В крайна сметка изнасянето на личните си конфликти публично е просто неучтиво.
Какво мога да кажа?
- „Ако трябва да се биете, моля, излезте. Можете да продължите там, ако е много важно, но ние не искаме да го слушаме.
- „Сега не е времето и мястото да подреждаме нещата. Моля, занимавайте се помежду си отделно от нас.”
В същото време Гурова отбелязва, че е невъзможно да се предвиди възникването на конфликт и да се предотврати. Ако близките ви са импулсивни и емоционални, всеки момент могат да започнат скандал.
АКО НЕЗНАНИ СЕ КРАЕМ
Ако сте станали свидетели на разговор с повишен тон между непознати, също е по-добре да не се намесвате, смята Ирина Гурова. Ако се опитате да посредничите, те може грубо да попитат защо се месите в техните дела.
„Трудно е да се предвиди какво ще се случи: всичко зависи от това кои са тези конфликтни страни. Колко са балансирани, имат ли импулсивни, бурни реакции “, предупреждава тя.
Ако обаче кавга между непознати причинява дискомфорт на другите или има опасност за една от страните в конфликта (например съпругът бие жена си или майката на дете), това е друга история. В този случай е необходимо да заплашите агресора с обаждане на правоприлагащите органи или социалните служби и наистина да се обадите, ако нарушителят не се е успокоил.