Самоличността на тази жена все още е спорна в научната и ненаучната среда. Махатма Ганди съжаляваше, че не може да докосне ръба на дрехите й, Рьорих й посвещава картината „Пратеник“. Някой я смяташе за шарлатанка, проповедник на сатанизма, подчертавайки, че теорията за расовото превъзходство е заимствана от Хитлер от теорията за местните раси, а сеансите, които тя провежда, не са нищо повече от фарс. Нейните книги бяха едновременно възхитени и наречени откровена компилация и плагиатство, в което се смесват всички световни учения.
Въпреки това досега произведенията на Елена Блаватска са успешно преиздавани и превеждани на много чужди езици, печелейки нови фенове и критици.
Елена Петровна Блаватска е родена в прекрасно семейство: от страна на майка си, известната писателка Елена Ган (Фадеева), наричана нищо повече от „руската Жорж Санд“, семейството й е пряко свързано с легендарния Рюрик, а баща й произлиза от семейството на графовете на Макленбург Ган (на немски: Hann). Бабата на бъдещия идеолог на теософията Елена Павловна беше много необичайна пазителка на огнището - тя знаеше пет езика, обичаше нумизматиката, изучаваше мистиката на Изтока и си кореспондираше с немския учен А. Хумболт.
Малката Лена Ган показа забележителни способности в преподаването, както отбеляза братовчед й, изключителният руски държавник С.Ю. Витте, схвана всичко буквално в движение, постигна особен успех в изучаването на немски език и музика.
Момичето обаче страдаше от сомнамбулизъм, скачаше посред нощ, ходеше из къщата, пееше песни. Поради службата на бащата семейството на Ган често трябваше да се мести и майката нямаше достатъчно време да обърне внимание на всички деца, така че Елена имитираше епилептични пристъпи, търкаляше се на пода, извикваше различни пророчества на пристъпи, уплашен слуга доведе свещеник да прогони демони. По-късно тези детски капризи ще бъдат изтълкувани от нейните почитатели като пряко доказателство за нейните психически способности.
Умирайки, майката на Елена Петровна откровено каза, че дори се радва, че няма да й се налага да гледа горчивия и изобщо не женски живот на Лена.
След смъртта на майката децата са отведени в Саратов от родителите на майката, Фадееви. Там с Лена се случи значителна промяна: преди това жизнено и отворено момиче, което обичаше балове и други социални събития, седеше с часове в библиотеката на баба си Елена Павловна Фадеева, страстен колекционер на книги. Именно там тя започва да се интересува сериозно от окултните науки и ориенталските практики.
През 1848 г. Елена сключва фиктивен брак с възрастния вицегубернатор на Ереван Никифор Блаватски, само за да получи пълна независимост от досадните си роднини от Саратов. Три месеца след сватбата тя избяга през Одеса и Керч в Константинопол.
Никой не може точно да опише последвалия период – Блаватска никога не е водила дневници, а спомените й от пътуването са объркани и приличат повече на увлекателни приказки, отколкото на истина.
Първоначално тя участва като ездачка в цирка на Константинопол, но след като счупи ръката си, напусна арената и отиде в Египет. След това тя пътува през Гърция, Мала Азия, опитва се няколко пъти да стигне до Тибет, но не напредва по-далеч от Индия. След това тя идва в Европа, свири като пианистка в Париж и след известно време се озовава в Лондон, където се твърди, че прави своя дебют на сцената. Никой от нейните роднини не знаеше точно къде се намира, но според спомените на роднина, Н. А. Фадеева, баща й редовно й изпращаше пари.
В Хайд Парк, Лондон, на рождения си ден през 1851 г. Елена Блаватска вижда този, който постоянно се появява в сънищата й - нейния гуру Ел Мория.
Махатма Ел Мория, както по-късно твърди Блаватска, е била учителка на неостаряващата мъдрост и често е мечтала за нея от детството си. Този път Махатма Мория я призова към действие, защото Елена има висока мисия – да донесе Великото Духовно Начало на този свят.
Тя отива в Канада, живее при местните жители, но след като жените от племето й открадват обувките, тя се разочарова от индианците и заминава за Мексико, а след това – през 1852 г. – започва пътешествието си из Индия. Маршрутът й беше указан от Гуру Мория и той, според мемоарите на Блаватска, й изпрати пари. (Същата Н. А. Фадеева обаче твърди, че роднините, останали в Русия, е трябвало да й изпращат средства всеки месец за издръжка).
Следващите седем години Елена прекарва в Тибет, където изучава окултизма. След това се завръща в Лондон и изведнъж придобива популярност като пианистка. Среща се с нейния Гуру и тя отива в САЩ.
След САЩ започва нов кръг от пътуването: през Скалистите планини до Сан Франциско, след това Япония, Сиам и накрая Калкута. Тогава тя решава да се върне в Русия, пътува из Кавказ, след това през Балканите, Унгария, след това се връща в Санкт Петербург и, възползвайки се от търсенето на сеанси, успешно ги провежда, след като получи славата на медиум.
Някои изследователи обаче са много скептични относно този десетгодишен период на пътуване. Според Л. С. Клайн, археолог и антрополог, през всичките тези десет години тя живее при роднини в Одеса.
През 1863 г. започва друг десетгодишен цикъл на пътуване. Този път в арабските страни. Оцеляла по чудо в буря край бреговете на Египет, Блаватска открива първото духовно общество в Кайро. След това, преоблечен като мъж, той се бие с бунтовниците на Гарибалди, но след като е тежко ранен, отново отива в Тибет.
Все още е трудно да се каже дали Блаватска е станала първата жена и освен това чужденец, посетил Лхаса, обаче със сигурност се знае, че тя е познавала добре Панчен-ламу VII и тези свещени текстове, които тя изучава в продължение на три години, са включени в нейната работа „Гласът на мълчанието“. Самата Блаватска каза, че тогава в Тибет е била посветена.
От 1870-те години Блаватска започва своята месианска дейност. В САЩ тя се заобикаля с хора, които са болезнено запалени по спиритизма, пише книгата „От пещерите и дивите места на Индустан“, в която се разкрива от съвсем друга страна – като талантлив автор. Книгата се състоеше от скици на нейните пътувания в Индия и беше публикувана под псевдонима Radda-Bai. Някои от есетата бяха публикувани в "Московские ведомости", имаха огромен успех.
През 1875 г. Блаватска написва една от най-известните си книги „Разбулената Изида“, в която разбива и критикува както науката, така и религията, като твърди, че само с помощта на мистицизма човек може да разбере същността на нещата и истината на битието. Тиражът беше разпродаден за десет дни. Четящото общество беше разделено. Някои бяха изумени от ума и дълбочината на мисълта на жена, която нямаше никакви научни познания, докато други не по-малко яростно нарекоха книгата й грандиозно сметище, където основите на будизма и брахманизма бяха събрани на една купчина.
Но Блаватска не приема критиките и през същата година открива Теософското общество, чиято дейност все още предизвиква разгорещени дебати. През 1882 г. седалището на обществото е създадено в Мадрас, Индия.
През 1888 г. Блаватска написва основното произведение на живота си „Тайната доктрина“. Публицистът В. С. Соловьов публикува рецензия на книгата, където нарича теософията опит за адаптиране на постулатите на будизма за европейското атеистично общество. Кабала и гностицизъм, браминизъм, будизъм и индуизъм се сливат по странен начин в учението на Блаватска.
Изследователите приписват теософията към категорията на синкретичните философски и религиозни учения. Теософията е „богомъдрост“, където Бог е безличен и действа като един вид Абсолют, и следователно изобщо не е необходимо да отидете в Индия или да прекарате седем години в Тибет, ако Бог може да бъде намерен навсякъде. Според Блаватска човекът е отражение на Абсолюта и следователно априори е едно с Бога.
Критиците на теософията обаче забелязват, че Блаватска представя теософията като псевдорелигия, която изисква неограничена вяра, а самата тя действа като идеолог на сатанизма. Не може да се отрече обаче, че учението на Блаватска оказва влияние както върху руските космисти, така и върху авангарда в изкуството и философията.
От Индия, нейната духовна родина, Блаватска трябва да напусне през 1884 г., след като е обвинена от индийските власти в шарлатанство. Следва период на провал – една след друга нейните измами и трикове се разкриват по време на сеанси. Според някои източници Елена Петровна предлага услугите си като шпионин на III клон на царското следствие, политическото разузнаване на Руската империя.
След това тя живее в Белгия, след това в Германия, пише книги. Тя почина след боледуване от грип на 8 май 1891 г., за нейните почитатели този ден е „денят на белия лотос“. Пепелта й беше разпръсната над трите града на Теософското общество – Ню Йорк, Лондон и Адяр.
Досега няма еднозначна оценка за нейната личност. Братовчедът на Блаватска С.Ю. Вите иронично говори за нея като за мил човек с огромни сини очи, много критици отбелязват нейния безспорен литературен талант. Всички нейни измами в спиритуализма са повече от очевидни, но пиана, свирещи в тъмното, и гласове от миналото избледняват на заден план пред Тайната доктрина, книга, която разкри пред европейците доктрина, която съчетава както религия, така и наука, което беше откровение за рационалният, атеистичен мироглед на хората в началото на XNUMX век.
През 1975 г. в Индия е издадена пощенска марка в чест на 100-годишнината на Теософското общество. На него са изобразени гербът и мотото на обществото „Няма религия по-висока от истината“.
Текст: Лилия Остапенко.