Хората живеят в обществото. Ако не вземете предвид отшелниците и самотните моряци, обикновено човек е заобиколен от приятели, роднини, колеги и просто минувачи. В моменти на особена умора мечтаем да останем сами в тишина, но щом се разделим с любимите си хора, копнеем за самота. Защо се обграждаме с хора?
Много хора знаят максимата, обичана от екзистенциалните терапевти: „Човек се ражда сам и сам умира“. Очевидно, мислейки за това, трябва да се чувствате много самотни, затворени в своята индивидуалност и много отговорни. Но ако наистина се замислите, трябва честно да кажете, че това е абстракция, която няма нищо общо с реалността.
Още преди раждането човек пребивава в утробата на майката в сложна взаимозависимост с всичките си системи. А майка му в същото време остава в обществото. По време на раждането присъстват акушерка, лекар, а понякога и роднини. Също така човек умира в болница или у дома, но почти винаги сред хора, освен в редки случаи.
През живота самотата също е по-скоро фантазия, отколкото реалност. Освен това, ако си зададем важния въпрос къде свършва моето „аз“ и започват другите, няма да можем да си отговорим. Всеки от нас е вплетен в сложна мрежа от физически, хранителни, икономически, социални, психологически и различни други видове взаимоотношения.
Нашият мозък изглежда само физиологичен орган, а всъщност е сложна, постоянно учеща се информационна система. Има много повече култура и социалност, отколкото биология и физиология. Освен това болката от мястото на човека в социалната система или от раздора в близките взаимоотношения е толкова силна, колкото и физическата болка, свързана с телесния дискомфорт.
И най-силната ни мотивация е подражанието. Нека разгледаме два примера. Плакат в каменна гора, на който пишеше, че миналата година от този резерват са били извадени 5 тона вкаменелости, само стимулира туристите да вземат още повече: „Все пак те го правят!”
Беше проведен експеримент: жителите на един квартал бяха открито попитани какво би ги накарало да използват електричеството по-внимателно: грижа за околната среда, спестяване на парите си или знаейки, че съседите им правят това. Отговорите бяха различни, но съседите бяха на последно място.
След това до всички бяха разпратени листовки с призив за пестене на електроенергия, като беше посочена всяка една от трите причини. И какво според вас се оказа, след като измерихме реалната консумация на енергия? Точно така, тези, чиито съседи уж също са се погрижили за това, спечелиха с голяма разлика.
За нас е много важно да бъдем като всички останали. Ето защо мнозина се обръщат към психотерапията, когато почувстват, че изпадат от приетата картина на поведението на другите. И като цяло най-често идват да решават проблеми в отношенията. „Не мога да изградя връзка“ е най-честата женска молба. А мъжете най-често се третират трудно при избора между стари и нови връзки.
Струва ни се само, че се грижим за себе си — по-често се грижим за мястото си в системата. Друг пример за влиянието на околната среда върху нашето поведение. Анализ на голямо количество данни показа, че успехът на намерението ни да се откажем от тютюнопушенето е пряко зависим не само от това дали приятелите спират да пушат, но дори се влияе от приятели на приятели, за които не знаем нищо.