Любов и лоялност в животинския свят

Кой от представителите на фауната може да се похвали със силни семейства? На първо място, лебеди. Колко много песни и легенди са съставени за лебедови двойки! Те остават верни един на друг, „докато смъртта ни раздели“. Тези птици съвместно отглеждат пилета, които не напускат родителското гнездо за дълго време. И, което е интересно, лебедовите двойки никога не се карат, не се карат за храна, не се опитват да споделят властта в семейството. Има кой да вземе пример от хората.

Не по-малко от лебедите, гълъбите са известни със своето изкуство на любовта – символ на мир и нежност. Те са непоправими романтици. Колко завладяващи са техните трогателни брачни танци. И в крайна сметка гълъбите са единствените представители на животинския свят, които знаят как да се целуват. Гълъбите разделят всички домакински задължения наполовина, изграждат гнездо заедно, излюпват яйца на свой ред. Вярно, гълъбовите гнезда са много небрежни и крехки, но не е ли истинската любов по-висока от ежедневието?

Враните също създават моногамни двойки. Ако мъжът умре, неговата женска никога повече няма да се обвърже чрез семейни връзки с друг индивид. Гарваните са способни да създават истински родствени кланове. Порасналите деца остават при родителите си и помагат в отглеждането на следващото поколение пиленца. Такива семейства врани могат да наброяват 15-20 индивида.

Сред бозайниците интересна връзка се наблюдава при вълците. Вълкът е глава на семейството! Но ако той се разболее, умре или по някаква причина напусне глутницата, женската отменя обета си за вярност. В този случай говорим за серийна моногамия. Но докато мъжът е в редиците, той е изцяло отговорен за семейството. Самият вълк може да остане гладен, но ще раздели плячката между женската, децата и по-възрастните роднини. Вълчиците са много ревниви и по време на брачния сезон стават агресивни към други женски, така че защитават своите „права на жените“.

Човекът по природа моногамно същество ли е? Има различни мнения по този въпрос. Но като разумни същества, ние сме способни да изберем да бъдем моногамни. За да няма разбити сърца, за да няма изоставени деца, за да има ръка за ръка до дълбока старост. Да бъдеш като лебеди, да летиш на крилете на любовта през несгодите – това не е ли истинско щастие.

Оставете коментар