Маюми Нишимура е един от най-известните експерти по макробиотика* в света, автор на готварски книги и личен готвач на Мадона от седем години. Във въведението към нейната готварска книга Mayumi's Kitchen тя разказва историята за това как макробиотиката стана толкова важна част от нейния живот.
„През моите 20+ години макробиотично готвене съм виждал стотици хора — включително Мадона, за която съм готвил в продължение на седем години — които са изпитали благоприятните ефекти на макробиотиците. Те откриха, че като следвате макробиотичната диета, древен, естествен начин на хранене, при който пълнозърнестите храни и зеленчуците са основният източник на енергия и хранителни вещества, можете да се насладите на здраво тяло, красива кожа и бистър ум.
Сигурен съм, че след като направите крачка към възприемането на този начин на хранене, ще видите колко радостна и привлекателна може да бъде макробиотиката. Постепенно ще придобиете разбиране за стойността на пълноценните храни и няма да имате желание да се върнете към старата си диета. Ще се почувствате отново млади, свободни, щастливи и единни с природата.
Как попаднах под магията на макробиотиката
За първи път се сблъсках с концепцията за здравословно хранене, когато бях на 19 години. Моята приятелка Жана (която по-късно стана мой съпруг) ми даде назаем японското издание на Our Bodies, Ourselves от Women's Health Books of Boston. Тази книга е написана във време, когато повечето от нашите лекари са били мъже; тя насърчи жените да поемат отговорност за собственото си здраве. Бях поразен от абзац, който сравнява женското тяло с морето, описвайки, че когато една жена е бременна, нейната околоплодна течност е като водите на океана. Представях си щастливо бебе, плуващо в малък, уютен океан вътре в мен, и тогава внезапно осъзнах, че когато дойде това време, бих искал тези води да са възможно най-чисти и прозрачни.
Беше средата на 70-те и тогава всички говореха за живот в хармония с природата, което означаваше да се яде естествена, необработена храна. Тази идея ми хареса, така че спрях да ям животински продукти и започнах да ям много повече зеленчуци.
В края на 1980-те съпругът ми Жана учеше в Бостън, Масачузетс, а аз работех в хотела на родителите ми в Шиноджима, Япония. Използвахме всяка възможност да се видим, което обикновено означаваше среща в Калифорния. При едно от пътуванията си той ми даде друга книга, променяща живота, „Новият метод за засищащо хранене“ от Джордж Осада, който пръв нарече макробиотиката начин на живот. В тази книга той твърди, че всички болести могат да бъдат излекувани чрез ядене на кафяв ориз и зеленчуци. Той вярваше, че светът може да стане хармонично място, ако всички хора са здрави.
Това, което Осава каза, имаше много смисъл за мен. Най-малката частица от обществото е отделен индивид, тогава се образува семейство, квартал, държава и цял свят. И ако тази най-малка частица е щастлива и здрава, то и цялото ще бъде такова. Осава ми представи тази идея просто и ясно. От детството си се чудех: защо съм роден на този свят? Защо държавите трябва да воюват помежду си? Имаше и други трудни въпроси, на които сякаш никога нямаше отговор. Но сега най-накрая намерих начин на живот, който можеше да им отговори.
Започнах да спазвам макробиотична диета и само за десет дни тялото ми претърпя пълна трансформация. Започнах да заспивам лесно и лесно да скачам от леглото сутрин. Състоянието на кожата ми се подобри значително и след няколко месеца менструалните болки изчезнаха. И стягането в раменете ми също изчезна.
И тогава започнах да приемам макробиотиката много сериозно. Прекарах времето си в четене на всяка макробиотична книга, до която успях да се докопам, включително The Macrobiotic Book от Мичио Куши. Куши беше ученик на Осава и в книгата си успя да доразвие идеите на Осава и да ги представи по начин, който би бил по-лесен за разбиране. Той беше и все още е най-известният експерт по макробиотика в света. Успява да отвори училище – Института Куши – в Бруклин, недалеч от Бостън. Скоро си купих самолетен билет, стегнах куфара и заминах за САЩ. „Да живея със съпруга си и да уча английски“, казах на родителите си, въпреки че всъщност отидох да науча всичко от този вдъхновяващ човек. Това се случи през 1982 г., когато бях на 25 години.
Институт Куши
Когато дойдох в Америка, имах много малко пари с мен, а английският ми беше много слаб и не можех да посещавам курсове, които се преподаваха на английски. Записах се в езикова школа в Бостън, за да подобря езиковите си умения; но таксите за курсове и ежедневните разходи постепенно намалиха спестяванията ми до почти нищо и вече не можех да си позволя обучение по макробиотика. Междувременно Джин, който също беше навлязъл дълбоко в концепцията за макробиотика, напусна училището, което посещаваше, и влезе в Института Куши преди мен.
Тогава късметът ни се усмихна. Приятелят на Джини ни запозна с двойката Куши, Мичио и Евелин. По време на разговор с Ивелин си позволих да спомена тежкото положение, в което се намираме. Сигурно я съжалявах, защото по-късно ме извика при себе си и ме попита дали мога да готвя. Отговорих, че мога и тогава тя ми предложи работа като готвач у тях – с квартира. Храната и наемът ми бяха удържани от заплатата, но имах възможност да уча в техния институт безплатно. Съпругът ми също живееше с мен в тяхната къща и работеше за тях.
Работата на Куши не беше лесна. Наистина знаех как да готвя, но не бях свикнал да готвя за другите. В допълнение, къщата беше постоянен поток от посетители. Английският ми все още не беше на ниво и едва разбирах какво ми казват хората около мен. Сутрин, след като приготвих закуска за 10 души, отидох на уроци по английски, след това учих сам няколко часа – обикновено повтаряйки имената на продуктите и различни съставки. Вечер – след като вече приготвих вечеря за 20 души – ходех на уроци в училището по макробиотика. Този режим беше изтощителен, но шофирането и диетата ми дадоха необходимите сили.
През 1983 г., след почти година, се преместих. Семейство Куш купуват голяма стара къща в Бекет, Масачузетс, където планират да отворят нов клон на техния институт (по-късно това става седалище на института и други отдели). По това време бях придобил увереност като готвач и научих основите на макробиотиката, плюс това имах желание да направя нещо ново. Помолих Ивлин тя и съпругът й да обмислят да изпратят нас с Джини на ново място, за да помогнем да се установим. Тя говори с Мичио и той се съгласи и дори ми предложи работа като готвач – да готвя за пациенти с рак. Мисля, че той се увери, че веднага мога да спечеля поне малко пари, с радост се съгласих на предложението му.
Дните в Бекет бяха толкова натоварени, колкото и в Бруклин. Забременях с първото си дете Лиза, която родих у дома, без помощта на акушер. Училището беше отворено и освен работата ми като готвач, получих позицията на шеф на инструкторите по макро готвене. Освен това съм пътувал, присъствал съм на международна конференция по макробиотика в Швейцария, посетил съм много макробиотични центрове по света. Това беше много наситено време в макробиотичното движение.
Между 1983 г. и 1999 г. често първо пусках корени и след това се местех отново. Живях известно време в Калифорния, след което получих първата си работа като частен готвач в дома на Дейвид Бари, носител на Оскар за най-добри визуални ефекти. Родих второто си дете, Норихико, също вкъщи. След като съпругът ми и аз се разделихме, се върнах в Япония с децата си, за да отделим време. Но скоро се преместих в Аляска — през Масачузетс — и се опитах да отгледам Лиза и Норихико в макробиотична общност. И често между смените се озовах отново в западен Масачузетс. Имах приятели там и винаги имаше какво да правя.
Запознанство с Мадона
През май 2001 г. живеех в Грейт Барингтън, Масачузетс, преподавах в института Куши, готвех за пациенти с рак и работех в местен японски ресторант. И тогава чух, че Мадона търси личен готвач на макробиота. Работата беше само за една седмица, но реших да опитам, тъй като търсех промяна. Освен това си помислих, че ако мога да направя Мадона и членовете на семейството й по-здрави чрез храната си, това може да привлече вниманието на хората към ползите от макробиотиците.
До този момент бях готвил само веднъж за знаменитост, за Джон Денвър, и това беше само едно хранене през 1982 г. Бях работил за Дейвид Бари само като личен готвач за няколко месеца, така че не можех да кажа, че съм имах достатъчно опит, за да получа тази работа, но бях уверен в качеството на готвенето си.
Имаше и други кандидати, но получих работата. Вместо седмица бяха 10 дни. Сигурно съм си свършил работата добре, защото още на следващия месец мениджърът на Мадона ми се обади и ми предложи да бъда личен готвач на Мадона на пълен работен ден по време на световното й турне Drought World. Беше невероятно предложение, но трябваше да се грижа за децата си. Тогава Лиза вече беше на 17 и можеше да се грижи сама за себе си, но Норихико беше само на 13 години. След като обсъдихме въпроса с Джини, който по това време живееше в Ню Йорк, решихме, че Лиза ще остане в Грейт Барингтън и ще се грижи за дома ни, докато Джини ще се грижи за Норихико. Приех предложението на Мадона.
През есента, когато приключи турнето, отново ме поканиха да работя за Мадона, която трябваше да пътува до няколко места в Европа, за да снима филм. И отново се вдъхнових от тази възможност и отново възникна въпросът за децата. На следващия семеен съвет беше решено Лиза да остане в Масачузетс, а Норихико да отиде при сестра ми в Япония. Бях неспокоен от факта, че семейството беше „изоставено“ по моя вина, но изглежда, че децата нямаха особено нищо против. Нещо повече, те ме подкрепиха и насърчиха в това решение. Бях толкова горд с тях! Чудя се дали тяхната откритост и зрялост е резултат от макробиотично възпитание?
Когато снимките приключиха, останах да готвя за Мадона и семейството й в дома им в Лондон.
Към нов стил в макробиотиката
Това, което прави макробиотичния готвач различен от всеки друг личен готвач е, че той трябва да готви не само това, което клиентът му иска, но и това, което ще му помогне да остане здрав – както тялото, така и душата. Готвачът на макробиотата трябва да бъде изключително чувствителен към най-малката промяна в състоянието на клиента и да приготвя ястия, които ще приведат в хармония всичко, което е излязло от равновесие. Той трябва да превърне както домашно приготвените, така и ястията извън обекта в лекарство.
През седемте години, в които работих за Мадона, усвоих огромен брой такива ястия. Готвенето за нея ме накара да стана по-изобретателен, по-универсален. Пътувах с нея на четири световни обиколки и търсих нови съставки навсякъде. Преди използвах това, което беше налично във всяка кухня, в която бяхме – най-често хотелски кухни – за да приготвя храна, която беше едновременно вкусна, енергизираща и разнообразна. Опитът ми позволи да опитам нови храни и екзотични подправки и подправки, за да разнообразя това, което иначе би изглеждало светско. Като цяло, това беше невероятно изживяване и възможност да създам и излъскам идеята си за „малък макро“, стил на макробиотика, който би подхождал на много хора.
Малък макрос
Този израз наричам макробиотика за всички – нов подход към макробиотиката, който се грижи за различните вкусове и в по-малка степен се придържа към японската традиция в готвенето. Вдъхновявам се от италианската, френската, калифорнийската и мексиканската кухня почти толкова, колкото и от традиционната японска и китайска. Яденето трябва да бъде радостно и светло. Petit macro е начин без стрес да се насладите на предимствата на макробиотиците, без да се отказвате от любимата си храна и стил на готвене.
Разбира се, има някои основни насоки, но нито една от тях не изисква абсолютно изпълнение. Например препоръчвам да избягвате млечните и животинските протеини, защото те водят до хронични заболявания, но могат да се появят в менюто ви от време на време, особено ако сте здрави. Освен това предлагам да ядете само естествено приготвена храна, без рафинирани съставки и да включвате органични, местни зеленчуци в диетата си, когато е възможно. Дъвчете старателно, яжте вечер не по-късно от три часа преди лягане, приключете с храненето, преди да се почувствате сити. Но най-важната препоръка – не се побърквайте по препоръките!
В petit macro няма нищо строго забранено. Храната е важна, но е много важно да се чувствате добре и да не сте стресирани. Бъдете позитивни и правете само това, което ви харесва!“