Каква роля играе психологическата помощ в живота ни? Защо толкова много хора се страхуват от терапия? Какви правила, забрани, препоръки ръководят работата на психотерапевта?
Да започнем от самото начало. Как да разбера дали имам нужда от помощта на психотерапевт?
Анна Варга, системен семеен терапевт: Първият знак, че е необходима помощта на психотерапевт, е душевно страдание, тъга, чувство на безизходица, когато човек осъзнае, че близките и познатите му не му дават правилния съвет.
Или вярва, че не може да обсъжда чувствата си с тях – тогава трябва да се опита да намери своя психотерапевт и да говори с него за преживяванията си.
Много хора смятат, че специалистът, с когото ще работят, ще нахлуе в личното им пространство. Как бихте обяснили, че това е помощ, а не просто болезнено обсъждане на проблеми?
Или болезненото любопитство на психотерапевта... Виждате ли, от една страна, тези възгледи правят заслуга на психотерапевта: те предполагат, че психотерапевтът е някакво мощно същество, което може да влезе в главата на някого. Хубаво е, разбира се, но не е.
От друга страна, няма специално съдържание на вашето съзнание — такова, което е „на рафтовете“ в главата ви, зад затворена врата и което терапевтът може да види. Това съдържание не може да се види нито отвън, нито, между другото, отвътре.
Ето защо хората, които са изправени пред психологически проблеми, имат нужда от събеседник.
Психологическото съдържание се формира, структурира и ни става ясно (както на интелектуално, така и на емоционално ниво) само по време на разговора. Ето как сме ние.
Тоест ние не познаваме себе си и следователно никой психотерапевт не може да проникне...
…Да, да проникнем в това, което самите ние не знаем. Тъгите ни стават ясни (и така можем някак да работим с тях и да се преместим нанякъде) в процеса на разговор, когато формулираме, получаваме отговор и разглеждаме ситуацията заедно от различни ъгли.
Тъгата често присъства не в думи, не в усещания, а във вид на здрач на предчувства, предварителни мисли. Това до известна степен продължава да остава загадка.
Има и друг страх: какво ще стане, ако психотерапевтът ме осъди - каже, че не знам как да се справя със себе си или да взема решения?
Терапевтът винаги е на страната на клиента. Той работи за клиента, за да му помогне. Един добре образован психотерапевт (а не човек, който се е хванал отнякъде, нарекъл се психотерапевт и е тръгнал на работа) е наясно, че осъждането никога не помага на никого, в него няма терапевтичен смисъл.
Ако сте направили нещо, за което наистина съжалявате, това означава, че сте преживяли този момент толкова много и никой няма право да ви съди.
«Добре образован терапевт»: какво влагате в него? Образованието е академично и практическо. Кое според вас е по-важно за един терапевт?
Моето мнение тук няма никакво значение: правилно образован психотерапевт е професионалист, който отговаря на определени критерии.
Ние не питаме какво е правилно образован математик! Разбираме, че той трябва да има висше математическо образование и всеки задава този въпрос на психолози и психотерапевти.
Често задаваме и този въпрос за лекарите: той може да има докторска степен, но няма да отидем при него за лечение.
Да, това е вярно. Как изглежда общоприетото образование на помагащ психолог, психотерапевт? Това е основно психологическо, медицинско образование или диплома на социален работник.
Основното образование предполага, че ученикът е получил основни знания за човешката психология като цяло: за висши психични функции, памет, внимание, мислене, социални групи.
След това започва специално обучение, в рамките на което те преподават действително помагаща дейност: как са подредени човешките дисфункции и какви са методите и средствата, чрез които тези дисфункции могат да бъдат прехвърлени във функционално състояние.
Има моменти в живота на човек или семейство, когато те са в патологично състояние, а има моменти, когато функционират перфектно. Следователно концепцията за патология и норма не работи.
И има още един важен момент, когато помагащият специалист се подготвя за професионална дейност.
Това е лична терапия, на която той трябва да се подложи. Без него той не може да работи ефективно. Защо професионалистът се нуждае от лична терапия? За да може той, първо, да разбере какъв е клиентът, и второ, да получи помощ, да я приеме, което е много важно.
Много студенти от психологическите факултети вярват, че след като започнат практиката, те мощно ще помогнат и ще спасят всички. Но ако човек не знае как да вземе, да получи, да поиска помощ, той няма да може да помогне на никого. Даването и вземането са двете страни на една и съща монета.
Освен това той трябва да се лекува сам в процеса на психотерапия: «на лекаря, излекувай се». Отървете се от собствените си проблеми, които всеки има, тези проблеми, които могат да пречат да помогнете на друг човек.
Например при вас идва клиент и той има същите проблеми като вас. Осъзнавайки това, вие ставате безполезни за този клиент, защото сте потопени в света на собственото си страдание.
В процеса на работа психотерапевтът изпитва нови страдания, но вече знае как да се справи с тях и къде да отиде, има супервайзор, човек, който може да помогне.
Как да изберем своя психотерапевт? Какви са критериите? Лична обич? Полов знак? Или има смисъл да се подходи от страна на метода: екзистенциална, системна семейна или гещалт терапия? Има ли клиентът изобщо възможност да оцени различни видове терапия, ако не е специалист?
Мисля, че всичко работи. Ако знаете нещо за психологическия подход и ви се струва разумно, потърсете специалист, който го практикува. Ако сте се срещнали с психолог и нямаше доверие, усещането, че той ви разбира, потърсете някой, при когото ще възникне такова чувство.
И терапевт мъж или жена... Да, има такива искания, особено в семейната терапия, когато става дума за сексуални дисфункции. Мъжът може да каже: "Няма да отида при жена, тя няма да ме разбере."
Да предположим, че вече съм влязъл в терапия, тя продължава от известно време. Как да разбера дали напредвам или, напротив, стигнах до задънена улица? Или че е време да прекратим терапията? Има ли вътрешни насоки?
Това е много сложен процес. Критериите за прекратяване на психотерапията на теория трябва да бъдат обсъдени в процеса. Сключва се психотерапевтичен договор: психологът и клиентът се договарят какво ще бъде добър резултат от съвместната им работа. Това не означава, че идеята за резултата не може да се промени.
Понякога психологът казва нещо, което клиентите не обичат да чуят.
Например, едно семейство идва с тийнейджър и този тийнейджър разбира, че терапевтът е създал лесна и безопасна ситуация за общуване за него. И започва да говори много неприятни неща на родителите си, обидни и трудни за тях. Започват да се ядосват, смятат, че терапевтът е провокирал детето. Това е нормално, най-важното е да кажете на терапевта за това.
Например имах женена двойка. Жената е тиха, покорна. По време на терапията тя започна да „става от колене“. Мъжът ми беше много ядосан: „Какво е това? Именно заради теб тя започна да ми поставя условия! Но в крайна сметка любовта, която изпитваха един към друг, започна да се разширява, задълбочава, недоволството бързо беше преодоляно.
Психотерапията често е неприятен процес. Много е желателно след сеанса човекът да си тръгне в по-добро настроение, отколкото е влязъл, но това не винаги е така. Ако има доверие към психотерапевта, то задачата на клиента е да не крие недоволството си от него, разочарования, гняв.
Психотерапевтът от своя страна трябва да види признаци на скрито недоволство. Например, той винаги идваше на уговорката навреме, а сега започна да закъснява.
Терапевтът трябва да зададе на клиента въпроса: „Какво правя нередно? Вярвам, че след като закъснявате, значи освен желанието да дойдете тук, имате и нежелание. Очевидно е, че между нас се случва нещо, което не ви устройва много. Нека разберем."
Отговорният клиент не крие, ако нещо не го устройва в процеса на психотерапия, и директно казва на терапевта за това.
Друга важна тема е етиката в отношенията между терапевта и клиента. За тези, които отиват на среща, е важно да си представят в какви граници ще си взаимодействат. Какви са правата на клиента и отговорностите на психотерапевта?
Етиката наистина е много сериозна. Психотерапевтът има информация за клиента, той е авторитетна, значима фигура за клиента и не може да злоупотребява с това. Важно е да се предпази клиента от доброволно или неволно насилие от страна на психотерапевта.
Първата е поверителността. Терапевтът уважава вашата поверителност, освен когато става въпрос за живот и смърт. Второ — и това е много важно — никакви взаимодействия извън стените на офиса.
Това е съществен момент и много малко осъзнат. Обичаме да сме приятели с всички, да общуваме неформално...
Клиентите обичат да ни въвличат във взаимоотношения: освен че сте мой терапевт, вие сте и мой приятел. И това се прави за подобряване на сигурността. Но веднага щом комуникацията извън офиса започне, психотерапията приключва.
Той спира да работи, защото контактът на клиента с терапевта е фино взаимодействие.
И по-мощни вълни от любов, приятелство, секс го отмиват моментално. Затова не можете да си гледате къщите, да ходите заедно на концерти и представления.
Друг въпрос, който е изключително актуален в нашето общество. Да предположим, че разбирам, че моят приятел, брат, дъщеря, баща, майка се нуждаят от помощ. Виждам, че се чувстват зле, искам да помогна, убеждавам ги да отидат на психотерапевт, но не ходят. Какво да правя, ако искрено вярвам в терапията, но моят любим човек не вярва в нея?
Примирете се и изчакайте. Ако не вярва, значи не е готов да приеме тази помощ. Има такова правило: който търси психотерапевт, той има нужда от помощ. Да кажем, че майка, която смята, че децата й се нуждаят от терапия, най-вероятно е самата клиентка.
Смятате ли, че психотерапията все още не е добре позната в нашето общество? Трябва ли да се популяризира? Или е достатъчно, че има психотерапевти и всеки, който има нужда от тях, сам ще намери пътя към тях?
Трудността е, че няма нужда да се говори за хомогенно общество. Някои кръгове знаят за психотерапевтите и използват техните услуги. Но има и огромен брой хора, които изпитват психично страдание и на които психотерапевтът би могъл да помогне, но те не знаят нищо за терапията. Моят отговор е, разбира се, че е необходимо да се образова, пропагандира и разказва.
Интервюто е записано за съвместния проект на списание Psychologies и радио «Култура» «Статус: във връзка» през януари 2017 г.