Попадайки в трудна ситуация, изживявайки криза в отношенията или в загуба пред избор, ние често търсим съвет: питаме приятели, колеги или интернет. Водени сме от принципа, научен от детството: защо да измисляме нещо, което вече е измислено преди нас. При решаването на лични проблеми обаче този принцип често не работи и съветите предизвикват дразнене вместо облекчение. Защо се случва това и как да се намери решение?
Когато клиентите търсят помощ, те често искат съвет. Например как да излезете от връзка или как да я поправите. Питат дали си струва да напуснете работа, време ли е да имате бебе, какво да направите, за да станете по-уверени, да спрете да бъдете срамежливи.
Изглежда, че повечето въпроси са стари като света — наистина ли все още не са измислили някакво общо правило или спасително хапче, което би помогнало във всеки случай? Някои хора директно питат за това, например: „Мислите ли, че има бъдеще за отношенията с този човек?“ Уви, тук трябва да се разстроя: нито аз, нито моите колеги имаме универсален отговор. — Тогава какво да правим? - ти питаш. „Изобретете колелото“, отговарям аз.
Човечеството е създало толкова много удобни устройства, които улесняват живота, че преоткриването на това, което вече съществува, е загуба на време. Но когато става дума за въпроси като изграждане на взаимоотношения, придобиване на увереност, справяне със скръбта или приемане на загуба, просто няма друг вариант освен да изобретиш колелото. Да, такъв, който е идеален за нас.
Спомням си, че като дете си разменяхме велосипеди със съседско момче просто от любопитство. Изглеждаше като обикновен велосипед, но колко неудобно беше: краката му едва стигаха до педалите, а седалката изглеждаше твърде твърда. Приблизително същото ще бъде, ако прибързано следвате нечий съвет и започнете да подреждате живота по нечий друг модел: като приятели, както ви съветват по телевизията или настояват родителите.
Изживявайки чувствата си и се отваряйки към нови, ние постепенно — сами или с помощта на психотерапевт — сглобяваме собствения си велосипед.
Отчасти психотерапията е процес на преоткриване на колелото, внимателно, внимателно търсене на отговори на въпросите „как трябва да бъда“ и „какво ще ми подхожда“. Взаимоотношенията не могат да се научат от книгите, въпреки че могат да бъдат полезни, ако ви помогнат да си зададете правилните въпроси. Да кажем, че изкуственият интелект е избрал идеалния спътник за нас. Но дори избирайки партньор по проверена формула, в резултат се сблъскваме с жив човек и не ни остава нищо друго освен сами да изживеем тези взаимоотношения, експериментирайки и импровизирайки в тях.
Какво да кажете на партньора си, когато се карате? Как да се договорим за финанси, кой ще изнесе боклука? Вие сами трябва да измислите отговори. Кое от тях ще се окаже вярно, можете да определите само като се вслушате в себе си. И е вероятно те да се окажат напълно различни от препоръчаните от приятели или интернет.
За да приемеш загубата, няма друг изход освен да я изживееш. За да стана по-уверен, е важно да разбера откъде идва, точно моята несигурност. На какво обръщам внимание, което ме кара да се срамувам?
И така, изживявайки чувствата и отваряйки се към нови, ние постепенно – сами или с помощта на психотерапевт – сглобяваме собствения си велосипед. Някой ще го има с розови панделки и кошница за книги, някой с гуми с шипове и мощни джанти. И едва след като се отблъснем от земята на велосипед, който сме създали за себе си, започваме да въртим педалите към истинското си аз.