Канонизиран от Руската православна църква, св. Тихон, Патриарх на Москва и цяла Русия (1865-1925), чиито мощи се покоят в голямата катедрала на Донския манастир, посвети една от беседите си на вегетарианството, наричайки го „глас в полза на постенето.“ Като поставя под съмнение някои принципи на вегетарианците, като цяло светецът се изказва ЗА отказа да се яде всичко живо.
Считаме за целесъобразно да цитираме изцяло някои пасажи от беседите на св. Тихон...
Под името вегетарианство се разбира такова направление във възгледите на съвременното общество, което позволява да се ядат само растителни продукти, а не месо и риба. В защита на своята доктрина вегетарианците цитират данни 1) от анатомията: човек принадлежи към категорията на месоядните същества, а не на всеядните и месоядните; 2) от органичната химия: растителната храна съдържа всичко необходимо за хранене и може да поддържа човешката сила и здраве в същата степен, както смесената храна, тоест животинско-растителната храна; 3) от физиологията: растителната храна се усвоява по-добре от месото; 4) от медицината: храненето с месо възбужда тялото и съкращава живота, докато вегетарианската храна, напротив, го запазва и удължава; 5) от икономичност: растителната храна е по-евтина от месната; 6) Накрая се дават морални съображения: убиването на животни противоречи на моралните чувства на човека, докато вегетарианството носи мир както в собствения живот на човека, така и в отношенията му с животинския свят.
Някои от тези съображения са били изразени дори в древни времена, в езическия свят (от Питагор, Платон, Сакия-Муни); в християнския свят те се повтарят по-често, но въпреки това тези, които ги изразяват, са отделни личности и не съставляват общество; едва в средата на този век в Англия, а след това и в други страни, възникват цели общества на вегетарианци. Оттогава вегетарианското движение се разраства все повече и повече; все по-често се намират негови последователи, които ревностно разпространяват възгледите си и се опитват да ги приложат на практика; така че в Западна Европа има много вегетариански ресторанти (само в Лондон има до тридесет), в които ястията се приготвят изключително от растителни храни; Издават се вегетариански кулинарни книги, съдържащи графици за хранене и инструкции за приготвяне на повече от осемстотин ястия. В Русия също имаме последователи на вегетарианството, сред които е известният писател граф Лев Толстой...
…На вегетарианството се обещава широко бъдеще, тъй като, казват те, човечеството волю или неволю ще стигне до начин да се храни вегетарианци. Още сега в някои страни от Европа се забелязва явлението намаляване на добитъка, а в Азия това явление почти вече се е случило, особено в най-населените страни – в Китай и Япония, така че в бъдеще, макар и не наблизо изобщо няма да има добитък и следователно и месна храна. Ако това е така, тогава вегетарианството има заслугата, че неговите последователи развиват начини на хранене и живот, към които рано или късно хората ще трябва да се присъединят. Но в допълнение към това проблематично достойнство, вегетарианството има несъмненото достойнство, че представлява спешен призив към въздържание в нашата сладострастна и разглезена възраст...
… Вегетарианците смятат, че ако хората не ядяха месна храна, тогава на земята отдавна щеше да е настъпил пълен просперитет. Още Платон в диалога си „За републиката“ намира корена на несправедливостта, източника на войни и други злини във факта, че хората не искат да се задоволяват с простия начин на живот и суровата растителна храна, а ядат месо. И друг привърженик на вегетарианството, вече от християните, анабаптистът Трион (починал през 1703 г.), има думи по този въпрос, които авторът на „Етиката на храната“ цитира в книгата си с особено „удоволствие“.
„Ако хората“, казва Трайън, „спрат раздора, отрекат се от потисничеството и онова, което ги насърчава и подтиква към него – от убиване на животни и ядене на кръвта и месото им – тогава за кратко време те ще отслабнат, или може би ще бъдат, взаимните убийства между тях, дяволските вражди и жестокости напълно биха престанали да съществуват ... Тогава всяка вражда щеше да престане, жалките стенания на хора или добитък ще се чуят. Тогава няма да има потоци кръв от заклани животни, няма да има воня от пазари за месо, няма да има кървави касапи, няма да има гръм на оръдия, няма да има опожарени градове. Ще изчезнат вонящите затвори, ще се срутят железните порти, зад които хората тънат далеч от жените, децата си, чистия свободен въздух; виковете на онези, които искат храна или дрехи, ще бъдат заглушени. Няма да има възмущение, нито гениални изобретения, които да разрушат за един ден сътвореното с труда на хиляди хора, нито страшни ругатни, нито груби речи. Няма да има ненужно измъчване на животни от непосилен труд, няма да има поквара на момите. Няма да има отдаване под наем на земя и ферми на цени, които ще принудят наемателя да изтощи себе си, слугите и добитъка си почти до смърт и въпреки това да остане задлъжнял. Няма да има потисничество на по-нисшето от висшето, няма да има нужда от липса на излишества и лакомия; стенанията на ранените ще замлъкнат; няма да има нужда лекарите да режат куршуми от телата им, да вадят смачкани или счупени ръце и крака. Виковете и стенанията на страдащите от подагра или други тежки заболявания (като проказа или консумация), с изключение на заболяванията на старостта, ще утихнат. И децата ще престанат да бъдат жертва на безброй страдания и ще бъдат здрави като агнета, телета или малки на всяко друго животно, което не познава болести. Това е съблазнителната картина, която рисуват вегетарианците и колко лесно е да се постигне всичко това: ако не ядете месо, на земята ще се създаде истински рай, спокоен и безгрижен живот.
… Допустимо е обаче да се съмняваме в осъществимостта на всички светли мечти на вегетарианците. Вярно е, че въздържанието като цяло и в частност от използването на месна храна обуздава страстите и плътските ни похоти, придава голяма лекота на нашия дух и му помага да се освободи от господството на плътта и да го подчини на своето господство и контрол. Въпреки това би било грешка да се смята това телесно въздържание за основа на морала, да се извличат всички високи морални качества от него и да се мисли заедно с вегетарианците, че „растителната храна сама по себе си създава много добродетели“ ...
Телесният пост служи само като средство и помощ за придобиване на добродетели – чистота и целомъдрие, и непременно трябва да се съчетава с духовния пост – с въздържание от страсти и пороци, с отстраняване от лоши мисли и зли дела. А без това само по себе си не е достатъчно за спасение.