Те напускат гимназията или си правят почивка, след което се връщат. Те могат да преминават от курс в курс с години, преди да получат бакалавърска или магистърска степен. Дали са толкова неорганизирани или мързеливи, колкото много хора мислят за тях? Или неудачници, както те мислят за себе си? Но според последните изследвания нещата не са толкова ясни.
Наричат ги още „пътуващи студенти“ или „пътуващи студенти“. Те сякаш се скитат из студентското тяло, без да поставят всичко на карта - диплома или нищо. Те дразнят някого. Някой предизвиква съчувствие и дори завист: „Хората знаят как да не се напрягат и спокойно да се отнасят към неуспехите си в училище.
Но наистина ли са толкова философски настроени към неуспешните изпити и тестове? Вярно ли е, че не им пука дали учат с еднакво темпо или не? На фона на връстници, които водят забързан студентски живот, е трудно да не се почувстваш неудачник. Те изобщо не се вписват в общата концепция за „По-бързо, по-високо, по-силно“.
Дългосрочните изследвания показват, че феноменът на вечния студент има много причини. Едно от тях е, че не всеки е близо до идеята да бъде най-добрият и да се стреми към висоти. Всеки от нас се нуждае от собствено, лично изчислено време за тренировка. Всеки има собствено темпо.
Освен желанието всичко да се отложи за по-късно, има и други преживявания, които съпътстват продължителното учене.
Според проучване, проведено от Федералната статистическа служба (das Statistische Bundesamt — Destatis) през летния семестър на 2018 г., в Германия има 38 студенти, които се нуждаят от 116 или повече семестъра, за да завършат своята степен. Това се отнася до нетното време на обучение, с изключение на ваканции, стажове.
Статистиката, получена от Държавния департамент за информация и технологии Северен Рейн-Вестфалия (NRW), от друга страна, дава представа колко голям може да бъде броят на тези, които се нуждаят от повече време за образование от момента, в който постъпят в Немски университет, като се вземе предвид само университетския семестър.
Според анализа, направен през зимния семестър 2016/2017 г., нуждаещите се от повече от 20 семестъра се оказаха 74 души. Това са почти 123% от всички ученици в региона. Тези цифри показват, че темата за дългосрочното учене не е просто изключение от правилото.
Освен желанието за отлагане, има и други преживявания, които съпътстват продължителното учене.
Не мързелът е виновен, а животът?
Може би някои просто не завършват обучението си поради мързел или защото е по-удобно да си студент. Тогава те имат извинение да не излизат в света на възрастните с неговата 40-часова работна седмица, безрадостни офис задачи. Но има и други, по-убедителни причини за дългосрочно учене.
За някои образованието е тежко финансово бреме, което принуждава учениците да работят. А работата забавя учебния процес. В резултат се оказва, че търсят работа, за да учат, но заради това пропускат уроци.
Може да бъде и психологическа тежест, когато студент, който е постъпил в конкретен университет, всъщност не знае какво иска. Много студенти страдат от хроничен стрес: не е лесно да си непрекъснато в състояние на състезание. Особено ако родителите постоянно се напомнят какво им струва да учат сина или дъщеря си в университет.
За някои е толкова трудно „смилането“, че е необходима медицинска помощ и те са принудени да напуснат училище. Често стресът, безпокойството за бъдещето, за финансовата стабилност водят до дългосрочна депресия.
Може би вечният студент се съмнява в избрания път на професионална реализация, плановете за живота, необходимостта от висше образование. Философията на постиженията изглежда е доста писнала дори от най-известните перфекционисти и кариеристи. Може би „вечният ученик“ е по-разумен от съучениците си, фокусиран върху резултатите.
Вместо да се пробие през коляното и да хукне към финала на всяка цена, той признава, че за него е по-важно да не се задушава в книжен прах в задушна библиотека и да се готви за изпити през нощта, а по-скоро да диша дълбоко някъде на поход с раница на гърба.
Или може би любовта се е намесила в обичайния ход на образователния процес? И много по-важно е да прекарате уикенда не на масата с учебници, а в прегръдките и компанията на любимия си.
„Какво те направи богат?“
Ами ако спрем да третираме такива студенти като „умствени увреждания“ и видим малко повече от поредица от банални академични ваканции? Може би съученик е прекарал десет семестъра в изучаване на философия, която го интересува, а лятото в успешен опит да спечели допълнителни пари, след което прекара четири семестъра в обучение по право.
Официално пропуснатото време не беше загубено. Просто попитайте какво означава това за него, какво е правил и какво е научил през всичките тези семестри. Понякога някой, който се колебае и си позволява да спре и да си почине, натрупва повече житейски опит от този, който е учил без прекъсване четири или шест години и след това веднага е бил хвърлен на пазара на труда като кученце във вода.
„Вечният студент” успява да усети живота и неговите възможности и след като поднови обучението си, избира посоката и формата (редовна, задочна, дистанционна) по-съзнателно.
Или може би е решил, че не му трябва висше образование (поне засега) и би било по-добре да получи някаква практическа специалност в колежа.
Ето защо сега в Германия и други европейски страни стана популярно сред абитуриентите и техните родители да си вземат почивка за година-две, преди синът или дъщеря им да постъпят във висше учебно заведение. Понякога се оказва по-изгодно от участието в надпреварата за диплома.