Завист, гняв, злоба — възможно ли е да си позволите да изпитате „грешните“ емоции? Как да приемем нашето несъвършенство и да разберем какво наистина чувстваме и какво искаме? Психотерапевтът Шарън Мартин съветва да практикувате внимателност.
Практикуването на внимателност означава да бъдете в настоящето, тук и сега, а не в миналото или бъдещето. Мнозина не успяват да живеят пълноценно, защото прекарваме твърде много време, тревожейки се какво може да се случи или си спомняме какво се е случило. Постоянната заетост ви лишава от контакт със себе си и другите.
Можете да се съсредоточите не само по време на йога или медитация. Внимателността е приложима във всички аспекти на живота: можете съзнателно да ядете обяд или трева. За да направите това, не бързайте и не се опитвайте да правите няколко неща едновременно.
Внимателността ни помага да се наслаждаваме на малките неща като топло слънце или свежи, хрупкави чаршафи на леглото.
Ако възприемаме света около нас с помощта на всичките пет сетива, тогава забелязваме и започваме да оценяваме малките неща, на които обикновено не обръщаме внимание. Внимателността ви помага да се насладите на топлите слънчеви лъчи и хрупкавите чаршафи на леглото си.
Ако ви е трудно да практикувате, не се обезкуражавайте. Свикнали сме да се разсейваме, да правим няколко неща наведнъж и да претоварваме графика. Внимателността използва обратния подход. Помага ни да изживеем живота по-пълноценно. Когато сме фокусирани върху настоящето, ние сме в състояние да възприемаме не само това, което виждаме наоколо, но и това, което чувстваме. Ето няколко стъпки, които да ви помогнат да се научите да живеете в настоящето.
Свържете се със себе си
Внимателността ви помага да разберете себе си. Често търсим отговори във външния свят, но единственият начин да разберем кои сме и от какво имаме нужда е да погледнем вътре в себе си.
Ние самите не знаем какво чувстваме и от какво имаме нужда, защото постоянно притъпяваме сетивата си с храна, алкохол, наркотици, електронни забавления, порнография. Това са удоволствия, които се получават лесно и бързо. С тяхна помощ се опитваме да подобрим благосъстоянието си и да се отклоним от проблемите.
Внимателността ни помага да не се крием, а да намерим решение. Като се фокусираме върху случващото се, ние по-добре виждаме ситуацията като цяло. Практикувайки внимателност, ние се отваряме за нови идеи и не се забиваме в мисловни модели.
приемете себе си
Внимателността ни помага да приемем себе си: позволяваме си всякакви мисли и емоции, без да се опитваме да ги потискаме или забраняваме. За да се справим с трудни преживявания, ние се опитваме да се разсейваме, да отричаме чувствата си или да омаловажаваме тяхното значение. Потискайки ги, ние сякаш си казваме, че подобни мисли и чувства са неприемливи. Напротив, ако ги приемем, тогава си показваме, че можем да се справим с тях и вътре няма нищо срамно или забранено.
Може да не обичаме да изпитваме гняв и завист, но тези емоции са нормални. Като ги разпознаем, можем да започнем да работим с тях и да се променяме. Ако продължаваме да потискаме завистта и гнева, не можем да се отървем от тях. Промяната е възможна само след приемане.
Когато практикуваме внимателност, ние се фокусираме върху това, което е точно пред нас. Това не означава, че безкрайно ще мислим за проблемите и ще се самосъжаляваме. Ние искрено признаваме всичко, което чувстваме и всичко, което е вътре в нас.
Не се стремете да бъдете перфектни
В съзнателно състояние ние приемаме себе си, живота си и всички останали такива, каквито са. Не се опитваме да бъдем перфектни, да бъдем такива, които не сме, да отклоняваме ума си от проблемите си. Ние наблюдаваме, без да съдим или да разделяме всичко на добро и лошо.
Позволяваме всякакви чувства, премахваме маските, премахваме фалшивите усмивки и спираме да се преструваме, че всичко е наред, когато не е така. Това не означава, че забравяме за съществуването на миналото или бъдещето, ние правим съзнателен избор да присъстваме изцяло в настоящето.
Поради това ние изпитваме по-остро радост и скръб, но знаем, че тези чувства са истински и не се опитваме да ги отблъснем или да ги представим за нещо друго. В съзнателно състояние ние забавяме темпото, слушаме тялото, мислите и чувствата, забелязваме всяка част и ги приемаме всички. Казваме си: „В момента това съм аз и съм достоен за уважение и приемане – точно такъв, какъвто съм“.