Тези, които мечтаят за интимност, са привлечени от онези, които тя плаши. Тези, които яростно защитават своята независимост, са привлечени от тези, които непрекъснато нахлуват в личното им пространство. Не звучи много логично, но е присъщо на нас. Какво ни кара да се влюбваме в емоционално недостъпни партньори и има ли шанс да променим това? Казва психологът Кайл Бенсън.
Привързаността е като голям паник бутон в мозъка. Когато животът си тече, няма нужда от него. Правим козунаци, събираме букети от листа, играем на догонване. Или се срещаме с приятели, правим планове, отиваме на работа и се наслаждаваме на всеки ден.
Но тогава се случва нещо лошо: падаме и си счупваме коляното. Училищният побойник ни бута и ние пускаме обяда си на пода. Шефът ви заплашва да ви уволни. Тези негативни преживявания пораждат безпокойство и безпокойство, а тревожността от своя страна активира нашия бутон за спешни случаи.
И тя изпраща сигнал: търси интимност. Намираме онези взаимоотношения, които ни подкрепят – или по-скоро това, което мислим за себе си. И това е парадоксът: привързаността, без която едва ли бихме оцелели в детството, започва да ни изиграва жестока шега. Ако оценяваме себе си негативно, тогава намираме утеха във взаимоотношенията с тези, които ни оценяват по същия начин.
Три стратегии за взаимоотношения
Привързаността, която изпитвахме към майка си в детството, диктува една от трите стратегии във взаимоотношенията.
1.
Здравословна стратегия (сигурно прикачване)
Според изследвания на психолози не повече от 50% използват тази стратегия. Такива хора лесно се сближават и общуват с другите. Те не се чувстват неудобно, когато някой зависи от тях, а самите те не се страхуват да загубят свободата си. Те възприемат другите и себе си положително. Ако нещо не подхожда на партньор в една връзка, те винаги са готови за диалог.
2.
Манипулативна стратегия (тревожна привързаност)
Тези хора търсят максимална интимност в една връзка. Техният идеал е пълното сливане. Често се притесняват, че партньорът им не ги обича достатъчно, страхуват се да останат сами.
Хората от този тип подценяват себе си и поставят другите на пиедестал, правят всичко, за да отговорят на очакванията на значими за тях хора. Необичайно привързани, постоянно търсещи външно потвърждение за собствената си стойност, защото самите те не я усещат.
3.
Стратегия „Остави ме на мира“ (избягвайте типа)
Чувстват се неудобно в близки отношения, не обичат да зависят от другите и предпочитат никой също да не зависи от тях. Научавайки от собствения си опит, че интимността носи само страдание, те се стремят към независимост и самодостатъчност.
Такива хора се възприемат суперпозитивно, а другите - негативно. Те са склонни да използват несигурността на прекалено привързаните хора, за да укрепят допълнително своето превъзходство.
Кой кого избира и защо
Ако внимателно проучите тези три стратегии — както веднъж прочетохме състоянието на проблема в училище — ще стане ясно, че всички наши по-нататъшни срещи и страдания вече са „заложени“ в тях.
Хората с последните два вида привързаност са привлечени един към друг, въпреки че е ясно, че връзката им е предопределена да бъде разрушителна. По-важното е, че те ще отхвърлят партньор, докато той не промени положителното си отношение към тях спрямо това, което очакват от него.
Но какво да кажем за хората с първия тип привързаност? Те търсят хора със същия здрав, сигурен тип привързаност.
Изглежда, защо е невъзможно вторият или третият тип да се срещне с първия? Такива срещи се случват, но такива хора не изпитват взаимно привличане, интерес, който може да ги държи заедно.
Какво да правя? На първо място, разберете какъв тип привързаност имате. Това е ключът към намирането и поддържането на връзки, ако не сте могли в миналото. Ако продължите да излизате с „грешните“, основната причина все още е във вас.
Така че защо се влюбваме в емоционално недостъпни партньори?
1.
Такива хора са изключително независими, успешно потискат емоциите си, което означава, че лесно могат да се охладят до партньора си и да прекратят връзката – и ето ги отново сред тези, които търсят своята половинка.
Хората със сигурен тип привързаност не се впускат в поредица от дълги срещи и търсения. Усещайки тази „химия“, те решават, че партньорът им подхожда и се настройват на дългосрочна връзка. Ето защо те са най-трудни за намиране — те рядко навлизат на пазара за запознанства, а когато напуснат, остават на него за кратко и веднага се „настаняват“ в нова връзка.
Освен това емоционално недостъпните хора почти никога не срещат същите като себе си: никой от тях няма желание да инвестира емоционално във връзка.
Ако съберете всички части от пъзела заедно, се оказва, че вероятността да срещнете емоционално недостъпен партньор е много голяма. Те обаче не създават взаимоотношения помежду си, защото се нуждаят от пространство и независимост, не срещат хора със здравословна сигурна привързаност, защото такива хора не се задържат дълго на пазара — така че кого привличат? Уви, партньори с тревожен тип привързаност, които жадуват за изключителна интимност.
2.
Намираме ги за много привлекателни
Често не осъзнаваме, че партньорите, по които сме обсебени, са тези, които могат само да засилят дълбокото ни съмнение в себе си. Именно нашите представи за любов привличат специални партньори към нас.
В ранния етап на връзката „независим“, емоционално недостъпен партньор изпраща смесени сигнали: той се обажда, но не винаги, не крие съчувствието си, но в същото време дава да се разбере, че все още е в търсене.
Емоционално достъпните партньори не играят трудно. В техния свят просто няма мистериозни пропуски.
Тази тактика е доста изгодна: получавайки неясно противоречиво съобщение, „нуждаещият се“ партньор с тревожен тип привързаност става обсебен от връзката. Приятелите, хобита, интереси и кариера изчезват на заден план.
3.
При емоционално достъпните партньори ни липсва „огън“
Нека си представим, че сме имали късмет и сме срещнали човек, чието детство е било просто и спокойно и чийто поглед към света е също толкова прост и отворен. Ще разберем ли, че сме спечелили от лотарията, или ще решим, че нещо липсва в отношенията ни с такъв човек?
Емоционално достъпните партньори не играят трудно и не хвърлят всичко в краката ни, за да ни спечелят. В техния свят просто няма мистериозни пропуски и напрежение, мъчително чакане.
До такъв човек сме спокойни и не вярваме, че той е единственият, защото „нищо не се случва“, защото емоциите ни не са надути, което означава, че сме отегчени. И поради това минаваме покрай наистина прекрасни хора.
Възходите и паденията, съмненията и насладите и постоянното чакане във взаимоотношенията с емоционално недостъпни хора не трябва да се бъркат със страст или любов. Много прилича, но повярвайте ми, не е тя. Не им позволявайте да ви пленяват. И колкото и трудно да е, работете, за да разберете механизмите на привличане, които са заложени в нас от детството. Повярвайте ми, възможно е. А емоционално здравите взаимоотношения могат да донесат много повече щастие.
Кайл Бенсън е семеен психолог и съветник.