Като дете не разбирах защо съседи и родители се отнасят с голямо уважение към нашия съсед, който работеше в детската градина. Едва много години по-късно разбрах, че малката й чанта крие голяма тайна...
Тя се казваше Файна Павловна. Цял живот е работила в една и съща детска градина. Бавачка — през шейсетте години, когато заведоха майка ми от детската стая. И в кухнята — през осемдесетте, когато ме изпратиха там. Тя живееше в нашата сграда.
Ако обърнете глава от прозореца наляво, се виждаше отдолу и косо балкона на апартамента й — всички седяха с невен и със същия стол, на който при хубаво време седеше с часове нейният инвалид. Те нямаха деца.
Говореше се, че възрастният мъж е загубил крака си по време на войната и тя, още много млада, го извади изпод куршумите след експлозията
Така тя се влачи по-нататък през целия си живот, вярно и вярно. Или от състрадание, или от любов. Тя говореше за него сякаш с главна буква, с уважение. И тя никога не спомена името: „Сам“, „Той“.
В детската градина рядко говорех с нея. Спомням си, че само в по-малката група на детската градина (или в яслата?) ни наредиха по двойки и ни водеха в строй от крилото на сградата надолу към актовата зала. На стената имаше портрет. "Кой е това?" — учителят доведе всяко дете при себе си поотделно. Беше необходимо да се даде правилен отговор. Но по някаква причина се смутих и замълчах.
Файна Павловна се появи. Тя нежно ме погали по главата и предложи: „Дядо Ленин“. Всеки имаше такъв роднина. Между другото, той почина на 53 г. Тоест беше на толкова години, колкото са сега Хю Джакман и Дженифър Анистън. Но — „дядо“.
Фаина Павловна също ми се стори стара. Но всъщност тя беше малко над шестдесет (между другото на днешната възраст на Шарън Стоун и Мадона). Тогава всички изглеждаха по-възрастни. И като че ли продължаваха вечно.
Тя също беше една от онези силни, зрели жени, които сякаш никога не се разболяват.
И при всяко време всеки ден, ясно по график, тя отиваше на служба. В същото семпло наметало и шал. Тя се движеше енергично, но не смутено. Тя беше много любезна. Тя се усмихна на съседите си. Вървеше бързо. И тя винаги беше придружена от една и съща малка чанта с мрежа.
С нея и се прибра от работа вечерта. Много години по-късно разбрах защо родителите ми я уважаваха толкова много и защо винаги носеше само малка дамска чанта със себе си.
Работейки в детска градина, до кухнята, Файна Павловна, дори в ерата на празните магазини, по принцип никога не е вземала храна от деца. Малката дамска чанта беше показател за нейната честност. В памет на сестрите, загинали от глад във войната. Символ на човешкото достойнство.