Всички сме запознати с думата „емпатия“, но малцина знаят името на радикалната жена, която въвежда тази дума в английския език.
Вайълет Паджет (1856 – 1935) е викторианска писателка, която публикува под псевдонима Върнън Лий и е известна като една от най-интелигентните жени в Европа. Тя измисли термина „емпатия“, след като забеляза колко погълната от съзерцаването на картината е нейната партньорка Клементин Анструтер-Томпсън.
Според Лий, Клемънтайн се „почувствала спокойна“ с картината. За да опише този процес, Ли използва немския термин einfuhlung и въвежда думата „емпатия“ в английския език.
Идеите на Лий резонират силно с днешния нарастващ интерес към това как емпатията е свързана с творчеството. Развитието на собствената ви креативност е един от начините да разберете себе си и другите. През 19 век за този процес се използва поетичният термин „морално въображение“.
Да си представяш означава да формираш мисловен образ, да мислиш, да вярваш, да мечтаеш, да изобразяваш. Това е едновременно идея и идеал. Нашите мечти могат да ни отведат от малки актове на съпричастност към благородна визия за равенство и справедливост. Въображението разпалва пламъка: то ни свързва с нашата креативност, нашата жизнена сила. В свят на нарастващ глобален конфликт въображението е по-важно от всякога.
„Великият инструмент на моралното добро е въображението“, пише поетът Пърси Биш Шели в своята „Защита на поезията“ (1840 г.).
Моралното въображение е творческо. Помага ни да намерим по-добри начини да съществуваме. Това е форма на съпричастност, която ни насърчава да бъдем по-добри и да обичаме себе си и един друг. „Красотата е истина, истината е красота; това е всичко, което знаем и трябва да знаем“, пише поетът Джон Кийтс. „Не съм сигурен в нищо друго, освен в святостта на чувствата на сърцето и истината на въображението.“
Моралното ни въображение може да ни свърже с всичко истинско и красиво в света, в нас самите и един в друг. „Всички достойни неща, всички достойни дела, всички достойни мисли са произведения на изкуството или въображението“, пише Уилям Бътлър Йейтс във въведение към поезията на Уилям Блейк.
Шели вярваше, че можем да засилим уменията си за морално въображение „по същия начин, по който упражненията укрепват телата ни“.
Обучение на моралното въображение
Всички можем да се занимаваме със специални упражнения за развитие на моралното въображение.
Започнете да четете поезия. Независимо дали я четете онлайн или намирате прашна стара книга у дома, Шели твърди, че поезията може да „събуди и разшири самия ум, превръщайки го в приемник за хиляди неразбираеми комбинации от мисли“. Това е „най-надеждният вестител, спътник и последовател на пробуждането на велики хора за ползотворна промяна на съзнанието“.
Прочетете отново. В книгата си Hortus Vitae (1903) Лий пише:
„Най-голямото удоволствие от четенето се крие в препрочитането. Понякога дори не е четене, а просто осмисляне и усещане на това, което е вътре в книгата, или това, което е излязло от нея преди много време и се е настанило в ума или сърцето.”
Като алтернатива, по-активното „внимателно четене“ може да породи критична емпатия, целенасочен метод на мислене, предназначен да бъде ценностно неутрален.
Гледам филми. Докоснете се до магията на творчеството чрез киното. Редовно релаксирайте с хубав филм, за да натрупате сила – и не се страхувайте, че това ще ви превърне в кушетка. Писателката Урсула Ле Гуин предполага, че докато гледането на история на екрана е пасивно упражнение, то все пак ни въвлича в друг свят, в който можем да си представим себе си за известно време.
Оставете музиката да ви води. Докато музиката може да е безмълвна, тя също така развива емпатия у нас. Според скорошно проучване, публикувано в списание Frontiers, „музиката е портал към вътрешния свят на другите“.
Танцът също може да помогне за развитието на това, което е известно като „кинестетична емпатия“. Зрителите могат вътрешно да имитират танцьорите и/или да моделират техните движения.
И накрая, дайте воля на собствения си творчески поток. Няма значение какви са вашите умения. Независимо дали става дума за рисуване, писане, правене на музика, пеене, танци, занаяти, „само въображението може да ускори съществуването на нещо, което остава скрито“, пише поетът Емили Дикинсън.
Изкуството се състои от този алхимичен, трансформиращ процес. Творчеството ни помага да намерим нови, истински, по-добри начини на съществуване. „Можем да бъдем креативни – да си представяме и в крайна сметка да създадем нещо, което все още не съществува“, пише Мери Ричардс, автор на Opening Our Moral Eye.
Авторът Брене Браун, популяризатор на емпатията днес, твърди, че креативността е от съществено значение за „живеенето от сърце“. Независимо дали е картина или пачуърк юрган, когато създаваме нещо, ние стъпваме в бъдещето, ние вярваме в съдбата на собствените си творения. Научаваме се да вярваме, че можем да създадем нашата собствена реалност.
Не се страхувайте да си представяте и създавате!