Тор, Хари Потър, Супермен — разбираемо е защо харесваме положителни образи. Но защо намираме злодеите за привлекателни? Защо понякога дори искаш да бъдеш като тях? Занимаваме се с психолога Нина Бочарова.
Атрактивните образи на Волдемор, Локи, Дарт Вейдър и други „тъмни“ герои докосват някои скрити струни в нас. Понякога ни се струва, че са като нас — все пак са били отхвърлени, унижени, пренебрегнати по същия начин. Има усещането, че за тези, които са „от светлата страна на силата“, животът първоначално е бил много по-лесен.
„Героите и злодеите никога не се появяват сами: това винаги е среща на две противоположности, два свята. И върху това противопоставяне на силите се градят сюжети на филми от световна класа, пишат се книги“, обяснява психологът Нина Бочарова. „Ако всичко е ясно с положителните герои, тогава защо злодеите са интересни за зрителя, защо някои заемат своята „тъмна“ страна и оправдават действията си?“
Отъждествявайки се със злодея, човек несъзнателно изживява с него преживяване, което сам никога не би се осмелил.
Факт е, че „лошите“ имат харизма, сила, хитрост. Те не винаги са били лоши; обстоятелствата често ги правеха такива. Поне намираме извинение за техните непристойни действия.
„Отрицателните герои, като правило, са много емоционални, смели, силни, умни. Винаги вълнува, буди интерес и хваща окото“, казва Нина Бочарова. Злодеи не се раждат, те се правят. Няма лоши и добри: има потиснати, отхвърлени, обидени. И причината за това е трудна съдба, дълбока психологическа травма. У човек това може да предизвика състрадание, съчувствие и желание за подкрепа.
Всеки от нас преминава през различни етапи в живота, преживява собствените си травми, трупа опит. И когато гледаме лоши герои, научаваме за тяхното минало, ние без да искаме го изпробваме върху себе си. Да вземем същия Волдемор - баща му го изостави, майка му се самоуби, не мисли за сина си.
Сравнете историята му с историята на Хари Потър - майка му го защити с любовта си и знаейки, че това му помогна да оцелее и да спечели. Оказва се, че злодеят Волдемор не е получил тази сила и такава любов. Той знаеше от детството, че никой никога няма да му помогне...
„Ако погледнете тези истории през призмата на триъгълника на Карпман, ще видим, че в миналото негативните герои често се озовават в ролята на Жертвата, след което, както се случва в драматичния триъгълник, те пробваха ролята на Преследвача, за да продължи поредицата от трансформации“, казва експертът. — Зрителят или читателят може да открие в „лошия“ герой част от неговата личност. Може би самият той е преминал през нещо подобно и, симпатизирайки на героя, ще разиграе преживяванията си.
Отъждествявайки се със злодея, човек несъзнателно живее с него преживяването, което никога не би се осмелил. И го прави чрез съпричастност и подкрепа. Често ни липсва самочувствие и, пробвайки образа на „лош” герой, възприемаме неговата отчаяна смелост, решителност и воля.
Това е законен начин да разобличите вашите потиснати и потиснати чувства и емоции чрез филмотерапия или терапия с книги.
В нас се събужда бунтовник, който иска да се бунтува срещу един несправедлив свят. Нашата сянка вдига глава и, гледайки „лошите“, вече не можем да я крием от себе си и от другите.
„Човек може да бъде привлечен от свободата на изразяване на злодея, неговата смелост и необикновен образ, от който всички се страхуват, което го прави мощен и непобедим“, обяснява Нина Бочарова. — Всъщност това е законен начин да оповестите публично своите потиснати и потиснати чувства и емоции чрез филмотерапия или терапия с книги.
Всеки има сянка от своята личност, която се опитваме да скрием, потиснем или потиснем. Това са чувствата и проявите, които може да ни е срам или страх да демонстрираме. И в симпатия към „лошите“ герои, Сянката на човек получава възможността да излезе напред, да бъде приета, макар и не за дълго.
Като симпатизираме на лошите герои, потапяйки се в техните въображаеми светове, ние получаваме шанс да отидем там, където никога не бихме отишли в обикновения живот. Там можем да въплътим нашите „лоши“ мечти и желания, вместо да ги претворим в реалност.
„Живейки със злодея от неговата история, човек получава емоционално преживяване. На несъзнателно ниво зрителят или читателят задоволява интереса си, контактува със скритите си желания и не ги пренася в реалния живот “, обобщава експертът.