Психологическата психотерапия в широк смисъл е най-разнообразната дейност, насочена към работа с психологически проблеми.
Психотерапията започва там, където клиентът има проблем и завършва там, където проблемът изчезва. Няма проблем, няма психотерапия.
Всъщност тук е границата между психотерапия и коучинг, психотерапия и здрава психология. Когато хората работят с психолог не във връзка с проблеми, а във връзка със задачи, това вече не е психотерапия.
Една и съща трудна ситуация за човек в позицията на жертвата ще бъде проблем, а за човек в позицията на Автора — творческа задача. Съответно, първият ще дойде за помощ към психотерапията, а вторият може да се обърне към специалист за психологическо консултиране.
Възможно ли е да се живее без проблеми?
Привърженик на конструктивното проблематизиране ще каже: „Позитивността е прекрасна, а позицията на щрауса „Всичко е наред!” — грешка. Трябва да можете да идентифицирате и признавате проблемите. Когато си порежа пръста, не е нужно да си затварям очите и да си казвам „всичко е наред“ — просто трябва да вземете превръзка и да спрете кървенето. Въпреки че в същото време е необходимо да се поддържа нормално присъствие на духа.
Привърженикът на конструктивното положително ще отговори на това: „Всичко е разумно, но — ако се отреже пръст, не е необходимо да се прави проблем от него. Просто вземете лейкопласт и спрете кървенето!“
Дори конструктивното проблематизиране, изглежда, не винаги е необходимо. Важно е да се разбере, че трудностите в живота все още не са проблеми. Проблемите могат да бъдат създадени от трудности и хората правят това, като създават почва за психотерапия. Ако клиентът е свикнал да си създава проблеми, той винаги ще има нужда от психотерапия. Ако терапевтът е създал проблем на клиента, той също има с какво да работи...
Хората създават проблеми от трудности за себе си, но това, което хората са създали, може да бъде преработено. Проблемите, като начин за разбиране на житейските трудности, могат да се превърнат в задачи. Трудността в този случай не изчезва. остава, но във формата на задачата можете да работите с него по-ефективно. Ако човек започне да осъзнава (и преживява) своята трудност като проблем, психологът може да не играе психотерапия и да преориентира клиента към по-положително и активно възприятие: „Скъпа, твоята пъпка на носа ти не е проблем, а въпросът за вас е: смятате ли да се обърнете на главата си и да се научите да не се притеснявате, да подхождате спокойно към въпросите?
Напротив, терапевтът може да създаде проблем на клиента там, където изобщо не е имало такъв: „От какви проблеми се предпазваш с усмивката си?“ — Очевидно това не е съвсем етичен и просто не е професионален подход.
От друга страна: понякога намирането на проблеми с клиента и дори създаването на проблеми за него е разумно и оправдано. Човек с психопатни черти се държи по такъв начин, че хората имат проблеми, докато той няма проблеми. Това не е добре и една от първите стъпки за него да започне да се грижи за другите хора е да си създаде проблемна ситуация.