Съдържание
Тези, които са преживели разпадането на една връзка, знаят колко труден и дълъг може да бъде процесът на възстановяване. Този етап е болезнен и труден за всички, но някои хора буквално се забиват в него. Какви фактори влияят на скоростта на възстановяване и какво пречи на много от нас да продължат напред?
1. Репресия, забравяне на причината за пропастта
По време на процеса на възстановяване след раздяла неизбежно идва период, в който започваме да си спомняме само хубавите неща от минали връзки. Изпитваме тъга и горчивина, докато страдаме за това, което сме загубили. Способността да запомняме положителни моменти със сигурност е важна: тя ни помага да осъзнаем какво е ценно за нас в контакт с друг. По този начин разбираме по-добре нашите нужди и въз основа на тази информация можем да търсим подходящ партньор в бъдеще.
В същото време, спомняйки си изключително хубави неща, ние не виждаме пълната картина, но ако всичко беше прекрасно, раздялата нямаше да се случи. Ето защо, когато емоциите са привлечени в полюса „всичко беше перфектно“, е важно да се опитаме, без да драматизираме, да заемем позиция по средата, като си спомним трудностите, които неизбежно срещнахме, и чувствата и преживяванията, възникнали в отговор на тях.
2. Избягване на контакт със себе си и саморазвитие
Често друг човек се превръща в „екран” за нас, върху който проектираме онези качества, които не осъзнаваме и не приемаме в себе си. Разбира се, тези черти може да са характерни и за самия партньор, но фактът, че привлякоха вниманието ни, говори за особената им стойност за нас. Нашето вътрешно желание да бъдем във връзка с тези качества се освобождава, когато срещнем някой, който ги притежава. Благодарение на него ние докосваме онези аспекти на себе си, които са били в „спящ режим“ дълго време или са били блокирани.
Когато връзката приключи, загубата на този контакт със скритите части от нас самите ни носи голяма болка. За да го намерим отново, ние се опитваме отново и отново да се върнем към връзката, но напразно.
Можете да стигнете до по-хармоничен и пълноценен образ на себе си, вместо несъзнателно да се опитвате да го създадете с помощта на партньор
Как да открием тези важни скрити страни на себе си? Направете експеримент: спомнете си първия етап от общуването с бивш партньор, времето, когато сте били влюбени в него. Как ти изглеждаше той тогава? Запишете всичките му качества и след това ги назовете на глас, добавяйки към всяко: «… и аз също имам това». Като започнете да им обръщате внимание и да ги развивате: например, като се грижите за себе си или не ограничавате целенасочеността си, можете да стигнете до по-хармоничен и изпълнен образ на себе си, вместо несъзнателно да се опитвате да го създадете с помощта на партньор.
Как можете сами по-ясно и ярко да покажете онези качества, които най-много са ви привличали в бивш съпруг или партньор?
3. Вътрешна критика
Често процесът на раздяла се усложнява от навика за самокритика - най-вече несъзнателно. Понякога тези мисли възникват и изчезват толкова бързо, почти мигновено, че нямаме време да разберем какво се е случило, какво е отровило настроението ни. Внезапно забелязваме, че сме депресирани, но не можем да намерим обяснение за това състояние. Ако имате внезапни промени в настроението, опитайте се да си спомните за какво сте мислили преди „спада“.
Важно е да се научим не само да поправяме собствените си грешки, но и да виждаме потенциала, заложен в нас.
Когато се възстановяваме от раздяла, ние изразходваме огромно количество енергия, за да преживеем гняв, болка, вина, негодувание, тъга и да преработим опита от предишни връзки. Самокритиката само влошава състоянието. Важно е да останете мили и приемащи към себе си. Като добра майка, която няма да крещи на дете за двойка, ако то самото е разстроено. Важно е да се научим не само да поправяме собствените си грешки, но и да видим потенциала, заложен в нас: ние сме повече от провал, ние сме в състояние да го преживеем и да се справим с последствията.
4. Избягване на емоциите и невъзможността за справяне с тях
След раздялата с онези, които са ни били скъпи, преминаваме през поредица от емоционални етапи - от шок до приемане. И ако изпитваме трудности с изживяването на тази или онази емоция, тогава рискуваме да заседнем на съответния етап. Например тези, на които им е трудно да се ядосват, които избягват това чувство, могат да „заседнат” в състояние на негодувание и депресия. Опасността от засядане е, че процесът на възстановяване се забавя: миналите преживявания и незавършените емоции заемат мястото в живота, което би могло да отидат към нови взаимоотношения и радост от днес.
Ако се разпознаете в това описание, може би е време да започнете да работите върху факторите, които ви пречат да излезете от емоционалния капан и да направите крачка към нещо ново.